Търговията с гласове и парите на партиите – най-големите ни пороци

Обсъжданията продължиха близо 5 часа и се чуха повече от 30 изказвания на политици, социолози и експерти. „Днешната дискусия ще катализира по-нататъшния дебат и аз очаквам да ускори подготовката за законодателните промени", обобщи накрая Георги Първанов. Според него целта на разискванията е била не партиен нихилизъм, а да се намерят верните решения за оздравяването на партиите и преодоляването на кризата. „Не можем да се въодушевяваме от това, че победителите в последните избори имаха 450 000 - 500 000 гласа. Тенденцията е силно негативна", посочи държавният глава и допълни, че трябва да се даде шанс на партиите "да отлепят от това дъно на доверие, което са достигнали, и в същото време - да се противопоставим на онези, които имат други интереси".

В началото на дискусията Първанов очерта трите акцента, около които ще се разисква - качеството и количеството на политическото представителство, финансирането на политическите партии и реформа на избирателната система.

Според президента наличието на над 380 партии води до изпразването им от съдържание, но в същото време промените не трябва да намалят шансовете за поява на нови партии. Трябва да се въведе период на доказване на партиите. Той посочи, че основният фактор, който генерира политическа корупция, е непрозрачното финансиране на партиите, тъй като няма ефективен контрол за произхода на парите, които получават. Първанов предложи при всяко дарение на политическа партия да се попълва декларация за произхода на средствата и за липсата на конфликт на интереси. Също така трябва да се прекратят даренията от юридически лица. Държавният глава поиска и въвеждането на публичен регистър на социологическите, рекламните, лобиските и пиар организации. Според него трябва да се дадат права и ресурс на Сметната палата за контрол върху вътрешно партийните финанси.

Първанов обяви още, че въвеждането на мажоритарен елемент не е универсалното лекарство и посочи, че той не говори за чисто мажоритарна избирателна система. Относно критиките, че тежестта на отделните мандати няма да е еднаква и мажоритарно избраните депутати няма да са стабилни в парламента, той даде за пример, че 35 депутати от това Народно събрание до сега са изневерили на избирателите си и са сменили парламентарната си група или са станали независими.

Според президента експериментът от евроизборите с преференциалното гласуване е бил несполучлив, тъй като това не мотивира достатъчно избирателя. Той смята, че ако се въведе такова гласуване, битката за гласове ще се прехвърли вътре в партиите.

„Всяка политическа партия има своите интереси, но за постигането на резултати е необходимо те да бъдат надмогнати". Това пък е мнението на премиера Сергей Станишев. „Нашата демокрация е много динамична и можем със сериозно отношение да надскочим тяснопартийния подход и да стимулираме гражданите да гласуват и да участват в политическия процес", посочи той. Според него една стабилна европейска демокрация не може да се гради на други политически субекти освен партиите. „Много лоши неща се приказват за българските партии, те са далеч от съвършенството и изпитват проблеми. Понякога обаче частни проблеми се превръщат в основни теми на кампании или на работата на една партия", отбеляза министър-председателят и допълни, че партиите са длъжни да отговарят на очакванията и трябва да имат ясни виждания за решаване на проблемите на хората. „Няма стабилна демокрация без стабилни и демократични партии", заключи Станишев. Ето защо първата стъпка трябва да бъдат промените в Закона за политическите партии, които засягат и режима за учредяване, и реализацията на партиите и на предизборните коалиции, и контрола на отчетността им, и публичния регистър. „Би трябвало да се промени и регламентът за участие на политическите партии в различните видове избори", смята още премиерът. Той допълни, че в БСП обсъждат активно подобряването на избирателната система, като основната цел е да не се допуска нестабилност в бъдещия парламент. „Феноменът „купуване на гласове" е унизителен", каза Станишев и подчерта, че политическият процес се е деформирал и профанизирал. Според него порокът „купуване на гласове" се засилва, особено на местни избори и затова трябва да се увеличи влиянието на държавата при финансирането на партиите.

„Избирателният закон да се промени и да се разреши на кметовете да бъдат и партийни лидери". Това пък поиска столичният кмет и неформален лидер на партия ГЕРБ Бойко Борисов. Той предложи още да се напарви анализ на изборите и да се актуализират избирателните списъци по настоящ адрес, за да се премахнат мъртвите души. Борисов каза още, че е необходимо да се въведе системата "Скреч", чрез която МВР може да проверява в деня на изборите дали всеки гласувал се намира в България. Неформалният лидер на ГЕРБ също посочи, че е особено важно да се увеличи официалното финансиране на партиите. Така според него щяло да се избегне отдаването на партийни клубове за кръчми и други. Той отново повтори идеята си партиите, които заемат общински помещения, да ги освободат, за да бъдат дадени на пенсионери.
"Основният проблем на всички партии е търговията с гласове", заяви председателят на ПГ на НДСВ Пламен Моллов и определи дискусията като закъсняла. Според него промените в изборното законодателство трябва да се правят поне 1 година преди избори. „НДСВ смята, че трябва да се промени така системата, че да не могат на избори да се явяват партии-фантоми", посочи още Моллов. Той повтори тезата на жълтата партия, че една от възможностите за предотвратяване на порочната практика с купуването на гласове е задължителното гласуване. „Идеята на НДСВ е не политиците да наложат това решение, а хората да решат на референдум дали да се въведе задължително гласуване. Това трябва да е решение на цялото общество. Ние от НДСВ предлагаме още да се въведат финансови и данъчни облекчения, които да мотивират хората да гласуват", каза шефът на царската ПГ и допълни, че НДСВ е за преференциално нареждане в партийните листи. „Мажоритарният вот ще доведе до купуване на гласове в друга форма", категоричен бе той. НДСВ ще настоява да се повиши държавната субсидия за политическите партии и в същото време да се изключи възможността за частно финансиране.

Зам. председателят на ДПС Лютфи Местан обяви, че партията му  държи промените в избирателните закони и за политическите партии да станат факт до 15 или до 30 октомври, защото през пролетта вече ще е късно. „Нужно е правилата да са ясни навреме", подчерта той. Според него е много опасно разбирането, че само с промени в избирателната система може да се реформира политическият модел. Той смята, че голяма част от предложенията на президента за изменения в Закона за политическите партии, са приемливи. "Важно е да се извадят на светло източниците за финансиране на партиите", категоричен бе Местан. За ДПС било много важно политическото представителство - било в парламента, било в местната власт, да съответства на волята на избирателите. Зам.-шефът на движението отбеляза също, че е много важно „да не захранваме възможните позитивни ефекти от мажоритарния елемент с по-високи очаквания от ресурсите на този модел".

„Трябва да се сложи ясна разделителна черта между пари и власт", обяви бившият министър на вътрешните работи Румен Петков. „Заплашени сме да стигнем до недопустимата схема „пари - власт - пари", посочи той. Според него трябва да се разширят правомощията на Сметната палата за контрола върху финансирането на партиите и то не само преди избори. Петков смята още, че въвеждането на преференциален избор ще създаде проблем в технологията на провеждането на изборите, а и ще доведе до вътрешнопартиен пазарлък. Той каза също, че ементуална промяна в изборната география ще бъде грешка, тъй като може да доведе до демотивация сред гласоподавателите. Депутатът от БСП посочи, че съществуването на близо 400 партии в България не е нормално явление. "Една част от тях се активизират само по време на избори, а други представят само етикетите си на други субекти", категоричен бе той.
Зам.-председателят на ДСБ Екатерина Михайлова заяви, че критерият за участие на партиите при различните видове избори трябва да бъде един и същ. От ДСБ държат изключително много върху ефективния контрол при финансиране на политическите партии особено по време на предизборните кампании. А за да се предотврати купуването на гласове, трябва да се регламентират по-строги санкции в Наказателния кодекс. От ДСБ предлагат минимална глоба от 100 хил. лева. Друга предлагана мярка е да се отнемат гласове, ако бъде доказано, че дадена политическа формация е купувала гласове. „Ако бъде доказано това, трябва да се забрани на въпросната формация да участва на следващите избори", каза Михайлова. От ДСБ се обявиха още за възстановяване на статута на наблюдателите по време на избори. "От ДСБ сме за мажоритарна демокрация. Трябва да се направят усилия за реален мажоритарен избор в рамките на пропорционалната система", посочи Екатерина Михайлова.

„Днешната кръгла маса много прилича на тази от 1990 г., тогава реклама си направи БКП, а сега президентът си прави рекламна акция",  обяви лидерът на "Атака" Волен Сидеров. "Купуването на гласове го има от 1990 г. Тогава БКП си купуваше избиратели с капачки за буркани "Омния", а сега с пари", допълни той. Според него чрез "поправки в правилата управляващите се стремят да постигнат служебна победа". „Какво искате, г-н президент? Автокрация, тоталитаризъм или военна хунта, въпреки че за последното няма ресурс, тъй като унищожихте българската армия", обърна се той към държавния глава и напомни, че България е парламентарна демокрация. Сидеров се позова на цитат от Сталин, че не е важно кой гласува, а кой брои гласовете. Лидерът на „Атака" отбеляза, че в управителния съвет на държавната фирма, която брои бюлетините на избори "Информационно обслужване", влизат Ивелин Николов от БСП, Азад Меликов, който е личен съветник на Станишев и Кирил Желев от БСП, който стана зам.-финансов министър. „Референдумът за избирателната система е демагогия", посочи още Сидеров и попита президента защо не е инициирал референдум за 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй", за военните бази, за членството в НАТО и ЕС. Лидерът на „Атака" смята, че с дебата днес се изместват основните въпроси в обществото - доходите, увеличението на цените, пенсионното осигуряване, националната идентичност и суверенитет.

Председателят на партия ГЕРБ Цветан Цветанов също имаше питане към държавния глава - защо не е наложил вето върху двата дискриминационни закона при последните два избора. Според него е било възможно например да се регистрират коалиции с имена, които преповтарят абревиатурата ГЕРБ, а неговата партия не е имала право на представителство в ЦИК. Георги Първанов му отговори така: "Защо не съм наложил вето? Няма да наложа вето, когато законът идва в 12 без 5, тогава отговорността за провала на изборите ще падне върху президентската институция".
По време на изказването си Цветанов представи статистически данни, събрани от специалистите в ГЕРБ. Според тях в 21 от страните в ЕС има пропорционална система за гласуване, в 4 - смесена, и само в 2 - мажоритарна - във Великобритания и Франция. Извън ЕС мажоритарна система има в страни като Афганистан и Азербайджан. Задължително гласуване има пък в 4 страни от ЕС - Кипър, Гърция, Люксембург и Белгия. Единствено в Австрия и Белгия минималната възраст за гласуване е 16 години, а в Гърция - 17 години.

„Реформа на политическият модел може да се осъществи само след приемането на нов основен закон", пък е мнението на председателя на политическа партия БНД Николай Свинаров. Според него в новия основен закон трябва да се предвиждат функциите на институциите. Свинаров каза, че свикването на ВНС може да бъде първа стъпка по реформиране на политическата система. В Закона за политическите партии трябва да се гарантира прозрачността при финансирането като се засили контролът. „Сметната палата трябва да има не само контролни функции, но и да налага санкции. Разходите на партиите трябва да бъдат регламентирани и да се въведат ясни лимити при финансиране от частни лица", посочи той. Свинаров допълни, че е необходимо да се изработи и въведе закон за лобизма, с което да се прекрати превръщането на политическата дейност в бизнес.

Социологът Андрей Райчев каза, че единственият дефект на политическата система е кризата, в която изпада страната при падането на правителство. „Трябва да се позволи на парламента да се саморазпуска", предложи Райчев. Според него мажоритарната система ще създаде изкуствени мнозинства, което ще дестабилизира системата. „Мажоритарната избирателна система е нечувствителна към новото. Това изисква пропорционална избирателна система без мажоритарен елемент", категорично обяви виждането си по въпроса Андрей Райчев.

Според проф. Михаил Константинов пък в областта на изборното право в България цари масово невежество. Той смята, че ако се поискат радикални промени в системата, ще се срещне и радикална съпротива. Според него в момента няма нужда от такива промени. Проф. Константинов обяви, че недостатъците в избирателната система, която действа от 1991 г., са два - твърдите партийни листи и огромните вътрешнопартийни изкривявания.

По време на дискусията се чуха още много различни предложения, като това изборите да се проведат в работен ден - например във вторник. Лансирана бе и идеята вотът за национален и европейски парламент да се проведат в един и същи ден. Предложено бе и въвеждане на изборна книжка, както и възрастта за участие в изборите да се приравнява към годината на изборите, а не към датата на раждане. Иначе се получава парадоксът един човек, навършил 18 години в деня на изборите, може да гласува, а друг - по-малък от него с два дни, не може. Освен това се заговори и за окрупняване на изборните райони до 20. Експерти пък предложиха минималната бариера за влизане в парламента да бъде 2,5 % за партия. Те се аргументираха с факта, че за сформиране на парламентарна група са нужни 10 депутати и всеки от тях трябва да е спечелил по 20 хил. гласа, т.е. общо парламентарната група трябва да има 200 хил. гласа. Тези 200 хил. гласа представляват 2,5 % от имащите право на глас. В този контекст се чуха и искания за промяна в Правлиника за работа на Народното събрание - една парламентарна група, представляваща коалиция от две партии, да има минимум 20 депутати, а коалиция от три партии - минимум 30. В зависимост от това да се определя и процентът за влизане в парламента.

Frognews.bg