В търсене на украинския Петен

Тази неделя се навършват осемдесет и пет години от Второто Компиенско примирие между Франция и Германия, подписано на 22 юни 1940 г. И в този случай уклончивият термин „примирие“ прикриваше действителната капитулация на едната от страните.

Героят от предишната война, маршал Анри Филип Петен, поема управлението на страната шест дни преди примирието, за да прикрие националния срам със собствената си власт.

Неговото правителство не само отказа да продължи военните операции и се съгласи с разделянето на Франция на две зони - окупирания север и незаетия юг.

То се съгласи да разоръжи френската армия и да предаде тежко въоръжение на германците. Съгласи се да намали собствените си въоръжени сили до минимум. Съгласи се да поддържа германски окупационни войски на френска земя за своя сметка. Съгласи се стотици хиляди френски военнопленници да останат в германски лагери. Съгласи се да предаде на Хитлер германските антифашисти, които някога са намерили убежище във Франция.

В замяна на това на французите е предоставен ограничен суверенитет върху ограничена територия, но не за дълго. През есента на 1942 г., след десанта на англо-американските войски в Северна Африка, Германия ще проведе военната операция „Антон“ . В рамките на две седмици и три дни германските войски ще окупират цяла незаета Южна Франция и ще сложат край на илюзорната френска независимост.

Кастрираната френска армия няма да окаже никаква съпротива на ново нашествие. А френските власти ще протестират срещу нарушаването на примирието от 1940 г., но по очевидни причини това ще бъде игнорирано…

85 години по-късно този исторически случай отново доказа своята актуалност. През 2025 г. сами видяхме колко неясно може да бъде понятието „примирие“.

В началото на годината много чуждестранни наблюдатели вярваха, че Киев и Москва ще успеят да се споразумеят за примирие до лятото. В същото време „примирието“ се разбираше като принудителен взаимен компромис. Признание, че нито Русия, нито Украйна са способни да постигнат безусловна победа на бойното поле. Съветско-финландската война завършва по подобен начин през 1940 г. Корейската война през 1953 г. Ирано-иракската война през 1988 г.

Планът за замразяване на руско-украинската война, смятан на Запад за разумно компромисно решение, обаче беше ефективно отхвърлен от Москва. Вместо това руснаците продължават да настояват за пълна капитулация на Киев, прикрита като „примирие“, подобно на примирието от 1940 г. Кремъл все още смята, че този сценарий е реалистичен и осъществим.

Днес Русия не е доволна нито от украински Манерхайм, нито от украински Ли Сънман, нито от украински Хомейни. Русия се нуждае от украински Петен. И е напълно възможно Москва дори да обмисля възможни кандидати за тази роля.

Настоящият президент Володимир Зеленски очевидно не е разглеждан за тази роля. Оттук и постоянните изявления на руснаците за неговата нелегитимност и опитите да се отърват от него. „Ако искате мир, отстранете Зеленски“ - това е посланието, което Кремъл излъчва почти открито. С надеждата, че друг вътрешен политик ще бъде по-отстъпчив и ще се задоволи с лаврите на нов Петен.

Само преди 85 години Анри Филип Петен не беше просто човек от плът и кръв. Не беше просто военна и политическа фигура. Маршал Петен беше живо отражение на Франция от онова време и на ситуацията, в която тя се намираше.

Петен е зашеметяващият успех на германския блицкриг. Това е поражението на белгийските, холандските, британските експедиционни и най-боеспособните френски войски за по-малко от месец. Това е превземането на Париж без бой, форсирането на Лоара и пробива на „линията Мажино“.

Колкото и трудно да беше за Украйна в неравностойното противопоставяне с Руската федерация, никога не е имало и няма нищо сравнимо с френската кампания от 1940 г. на наша земя.

По време на пълномащабната война вражеските войски не успяха да завземат напълно дори Донецката област. Блицкригът на Кремъл в Украйна се провали преди повече от три години. Въпреки това руските власти се опитват да се държат така, сякаш е постигнал успех. И поставят условия за „примирие“, които биха били подходящи в случай на срив на фронта и разпад на украинската армия.

А Петен е и начинът на мислене на милиони французи по това време. Истинското настроение, което Франция се опита да забрави през 1945 г., след като си измисли героична военна биография след случилото се.

През 1940 г. Роман Гул , бивш офицер от армията на хетман Скоропадски и бял емигрант, е във Франция. В мемоарите си той описва атмосферата по това време:

„Всички: селяни, лозари, занаятчии, бакалини, ресторантьори, сервитьори в кафенета, фризьори и войници, бягащи като тълпа – всички искаха едно нещо – всичко, само и само това падане в бездната да свърши… Всички имаха една дума на ума си – „armiste“ (примирие), което означаваше, че германците няма да отидат в Южна Франция, няма да дойдат тук, няма да разположи войските си тук, няма да вземат добитък, хляб, грозде, вино… Дьо Гол, който избяга от Франция в Лондон, искаше съпротива на всяка цена, в този момент, уви, не беше с Франция, не беше с народа. Петен беше с народа.“

Разбира се, в днешна Украйна има масова умора от голямата война. Много войници на фронтовата линия са емоционално и физически изтощени. Много цивилни категорично отхвърлят принудителната мобилизация. Но това, което липсва в Украйна, е усещането за бързо падане в бездната. Падение, което милиони хора са нетърпеливи да спрат, поне за малко – и на всяка цена.

Този разрушителен психологически ефект беше избегнат през първите, най-критичните седмици на пълномащабното нахлуване. А по-късно нямаше предпоставки за неговото възникване. И дори систематичният въздушен терор в украинския тил няма да помогне на Русия да постигне нещо подобно. Без катастрофален срив на фронта това е нереалистично.

Има ли в Украйна поддръжници на капитулацията, прикрита като примирие? Да, както във всяка воюваща страна. Но за да произведе свой собствен Петен, тази част от обществото трябва да стане дори не относително, а огромно, абсолютно мнозинство. А в момента това изглежда като фантазия.

Има ли в Украйна желаещи кандидати за ролята на нашия собствен Петен? Политици, които тайно се опитват да се представят за тази роля? Трудно е да се каже. Но ако някой  обмисля тази перспектива, трябва да помни, че новият вариант на примирие рано или късно ще бъде последван от нова операция „Антон“.

Михаил Дубинянски