По информация на европейски представител контактите са били осъществени през последните седмици от член на кабинета на Коща. Разговорите са били кратки и не са засягали конкретни въпроси по същество, но отразяват необходимостта ЕС да има дипломатически канали с Москва, за да защитава собствените си интереси.

Това представлява промяна спрямо неофициалната практика на европейските институции да ограничават преките контакти с Кремъл след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г.

Според източника Коща координира действията си с европейските лидери относно евентуално бъдещо ангажиране с Русия и темите, които могат да бъдат обсъждани, когато настъпи подходящ момент. Той подчертава, че Европейският съюз няма намерение да играе ролята на посредник между Киев и Москва.



Дебатът за възможна европейска роля в преговорите се засили, след като украинският президент Володимир Зеленски призова лидерите на ЕС да участват по-активно в усилията за мир. Според него оттеглянето на Съединените щати от водеща роля в разговорите създава необходимост Европа да заеме по-активна позиция.

В рамките на ЕС обаче няма единно мнение кой трябва да представлява блока при евентуален диалог с Москва. Полша и балтийските държави се противопоставят на преките разговори, предупреждавайки, че те могат да отслабят натиска върху Русия. Френският президент Еманюел Макрон е сред лидерите, които подкрепят идеята за диалог.

Темата се очаква да бъде обсъдена и на срещата на европейските лидери в Брюксел, но засега не се очаква решение кой би представлявал ЕС в евентуални бъдещи преговори с Русия.

Този ход показва не толкова промяна в отношението на ЕС към Русия, колкото промяна в геополитическата реалност.

След като администрацията на Доналд Тръмп намали активната си роля в мирните усилия, а войната продължава без ясно решение, в Европа расте убеждението, че рано или късно ще се наложи някаква форма на пряк разговор с Москва.

Това не означава край на санкциите или нормализиране на отношенията. По-скоро ЕС се подготвя за момент, в който ще трябва да участва в определянето на условията за бъдеща сигурност в Европа.