Театърът на марионетките: Случаят „Бойко и Каручката“ по „железния“ Феликс - 100 години по-късно

Пиеската бе бездарна и подчертано глупава. Защото лидерът на ГЕРБ е бил наясно с оскъдния дефицит на качества у Иванов още, когато го направи главен секретар на вътрешното ведомство. Когато последният се издъни заради полицейското насилие по време на масовите протести през 2020 г. Борисов го компенсира по банкянски – връчи  го на Фандъкова като шеф на Инспектората в столичното кметство.

Разиграната сценка с реабилитацията на Иванов като шеф на политическия кабинет на новия вътрешен министър Даниел Митов бе предизвестен фарс с марионетки. Борисов влезе в ролята на бащата Лулчо от повестта на Илия Блъсков „Злочеста Кръстинка“, който уж се грижи за семейството си, но всъщност го е зарязал, зает със своя келепир. В ролята на злочестата Кръстинка за кратко, но достатъчно досадно, се изяви Иванов, известен сред колеги и съграждани в Луковит като „Каручката“…

Разбира се семплият Ивайло Иванов не заслужава толкова много думи, но опита на Борисов за да го есхумира е акт-сигнал  за съответни изводи и поуки.

И понеже човекът от Банкя е закърмен идейно в Школата на МВР в Симеоново, ще се възползвам от някои мисли на Феликс Едмундович Дзержински, който е изучаван като класик в милиционерската „люпилня“ някога, а според запознати и все още.

„Ако погледнете целия ни апарат, цялата ни система за управление, ако погледнете нечуваната ни бюрокрация, нечуваната ни суматоха с всякакви съгласувания и връзки, тогава всичко това е един абсолютен ужас“. Това казва „железният“ Феликс през 1925 г. Той е основател и председател на Всеруската извънредна комисия (ВЧК) и на болшевишките тайни служби. Горният цитат е по повод състоянието на структурите за сигурност при Съветската власт.

У нас ситуацията в МВР – а и далече не само там, - е почти на същото дередже, за което говори Дзержински. Сто години по-късно!

В понеделник се случи  логичното: Ивайло Иванов отказа да заеме новия висок пост. Не искал да бъде причина и повод за напрежение в обществото, както и това да стане повод за напрежение в управляващото мнозинство. Колко патетично, моля ви се.

Нескопосана лъжа. Преди три дни Иванов е бил  сигурен, че заслужава напълно поста, но вече проумял, че обществото не е узряло да го оцени по достойнство. Много е смешно, когато глупак се опитва да изкара хората глупаци.

Като всяка марионетка той е изпълнявал каквото му нареди Борисов. След като гръмна скандалът, някой му написа набързо какво да каже, за да гримира положението. Не му се получи.

Тук идва ред за лекцията по лицемерие, която изнесе за пореден път Борисов. Той също заяви, че правителството има много по-важна работа от това да се дава повод от първия ден да бъде атакувано.

Нещо не разбирам: нали точно Борисов даде този повод? Даниел Митов на 100% не се е сетил за Каручката като за кадър, без който МВР не може да диша…

Бойко изведнъж е загрижен за важните неща, но първо – преди всички останали действия – върна в МВР Иванов. После се отрече от собственото си нареждане. Идеята му – никой не се съмнява, - е била като шеф на кабинета на Митов, Иванов да следи всяка всяка стъпка и дума на министъра и да докладва в Банкя на татко Лулчо, който набързо се отрече от „злочестата Кръстинка“. Четете Иван Хаджийски по темата за българската душевност…

Стратегът Борисов, онзи, за когото най-близкият му кръг, е готов да влезе в огъня – разбирай властта, - преди да превключи на задна, изпрати в медиите остриета като Рая Назарян и Деница Сачева, които просълзени описваха какъв чутовен юнак е Каручката. Часове по-късно се оказа, че са се хабили напразно. Това обаче не ги смущава, защото те са готови на всичко, за да угодят на боса.

Лоша новина е, че това е само началото на поредица от епизоди с подобно съдържание. Марионетките са без значение, защото зададеният модел е такъв. Става дума за постсъветския ченгеджийско-мутренски модел, от който все не можем и не можем да се измъкнем. Участниците са продукт на тази матрица. Тя е, която ни разделя тъпо, но упорито, от развития свят. И звучи  тържествено в черепните кутии на немалко българи. Корупцията, фалша и цинизма са в основата на управлението, а не справедливостта, върховенството на закона и морала. Такъв е постаментът на българския преход.

Ще припомня и една друга мисъл на „железния“ Феликс, която съответства на Бойковия модел: „Това, че не сте в затвора не е ваша заслуга, а наш пропуск“.

Който е ял „попарата“ на борисовите управления, знае за какво става дума.

Огнян Стефанов