Няма бюджет, няма проблем: Какво следва, ако влезем без новa фискална рамка в 2026?

Темата стана особено актуална, след като се превърна в основна и за дебатите по подаването на оставка на правителството днес. Докато опозицията и доскорошните управляващи си прехвърляха горещия картоф, пред сградата на НС синдикатите описваха апокалиптични сценарии и заплашваха с протести.

Какво обаче следва наистина, ако страната влезе без нов бюджет в 2026 г.?

В този режим, обясняват от Фискалния съвет, приходите в държавната хазна се събират по съществуващите закони и правила. Разходите обаче се ограничават до нивата, реализирани през същия период на предходната година: държавата няма право да изхарчи повече, отколкото е изхарчила тогава, и не може да надхвърли реално постъпилите приходи. При нужда – например в резултат на нови закони или нормативни промени – се правят корекции, които да осигурят изпълнение на новите задължения. През цялото време се спазват правилата за фискална дисциплина, включително ограниченията върху дефицита и дълга.

Министерският съвет може да поема нов дълг, но само с цел да погаси стар, който изтича в същата година, тоест не могат да се правят нови заеми за финансиране на разходи. Тази временна схема може да продължи най-много три месеца, като периоди без работещ парламент – например по време на избори – не се броят. Ако след изтичането ѝ бюджет все още няма,

Народното събрание трябва да вземе специално решение, по предложение на правителството, с което да удължи действието на временните правила.

През последното десетилетие България е попадала няколко пъти в подобна ситуация, припомнят още от Фискалния съвет. Пример за това са 2022 и 2023 г. И в двата случая автоматично е задействана същата временна процедура, която позволява на държавата да работи нормално, докато бъде приета нова фискална рамка.