Тео Ушев: Балканите стават гадно място, когато бесовете на национализма излязат от миризливите чекмеджета на историята

"Тези дни гледах хърватския филм (с българско участие в костюмите и звука) "Човекът, който не можеше да мълчи". Филмът спечели "Златна палма" в Кан и според мен ще е почти сигурен носител на Оскар.

Но не затова искам да пиша. Случката, която се описва във филма, ни се случи и на нас през далечната 1993а, мисля. Пътувахме за Белград да си вземем визите за Канада, за първото ми награждаване от Корел в Отава.

Нямаше друг начин, единственото посолство за България беше в Белград или Виена, закъдето също трябваха визи (това отклонение е за тези Копейки, които крещят "Не искаме Шенген, не искаме Евросъюз, нито Евро!!!)

По пътя, в нощта, в един момент влакът спря, някъде между Ниш и Белград, на малка гара. Разнесоха се викове. Във влака влязоха мъже с военни униформи, пияни, с кръвясали очи, други с разширени зеници, дрогирани. Започнаха да проверяват документите, на всички пътници. В купето бяхме ние, плюс няколко трафиканти на дрехи и цигари. Провериха ни паспортите, без никакво идентифициране и основание, разпитвайки ни арогантно какво правим в тоя влак. Бяха безпардонни и груби.

В този момент ги извикаха от другото купе. Там явно се бяха натъкнали на босненци или хървати. Взеха им паспортите, бяха момчета и ги изведоха извън влака. Стояхме на спирката повече от 25 мин. докато сръбските войници не претършуваха целия влак.

Тръпки ме побиват при този спомен...че тези момчета може би са били убити, както героя във филма.

Балканите могат да бъдат много гадно и жестоко място, когато бесовете на национализма излязат изпод миризливите черджета на историята."