Понеделник, 18 Февруари 2019, 23:32
Frognews
13| 9847 |07.02.2019

The Сonversation: Делян Пеевски прокарва проруски интереси в България

.
Българският депутат и медиен магнат Делян Пеевски намери своето място като типичен пример за манипулиране чрез финансираните от него медии в анализ на британски професор за автокрациите в света.

Лондонска медия „The conversation” публикува анализ озаглавен: „Автокрациите, които имитират демокрация, са заплаха в целия свят“. Автор на анализа е професор Ричард Карни*, който е преподавател в  Международно бизнес училище в Китай. В него е отделено специално внимание, наред с редица примери в цял свят, на Делян Пеевски - българският депутат от ДПС и крупен собственик на медии и разпространителски компании, които доминират медийната среда в България. Финансирането на медийната му империя от източници, в които има руско участие, е причината държавата ни да е категоризирана като автокрация.

 

Ето целия материал на професор Карни. Преводът и заглавието са на Фрогнюз.

 

„Автокрациите, които имитират демокрация, са заплаха в целия свят“

Източник: „The conversation

 

Успешната намеса на Русия в президентските избори в САЩ през 2016 г. може да вдъхнови други страни да направят същото. Тези други страни не изглеждат заплашително. Те приличат на демокрации, но не са такива.

 

Те са специален вид автократичен режим, който е маскиран като демокрация. И това, което изглежда като доброжелателно поведение от тези страни, може бързо да се превърне в агресивно, политически натоварено поведение.

 

Автокрациите, често известни като „авторитарни режими“, поддържат властта чрез централизиран контрол върху информацията и ресурсите. Политическата опозиция е забранена или силно ограничена, а личната свобода е ограничена от държавата. Автокрациите, които приличат на демокрации, са различни, защото техните лидери позволяват на политическите опоненти да се кандидатират за избори - въпреки че те рядко печелят.

 

Капиталистическите системи на тези страни имат някои от атрибутите на либералните демокрации на Запада. Но тези режими използват капитализма за укрепване на авторитарното си управление. Тези така наречени "авторитарни режими с доминираща партия", са се увеличили от около 13% от всички страни преди края на Студената война до около 33% днес*.  Повечето са разположени в Африка, Близкия изток и Азия. Присъстват и в Източна Европа, в Северна и Южна Америка. Русия е една от тях. Такива са също Турция, Малайзия, Сингапур и Венецуела. В тези режими често има същите видове лошо отношение както в другите автокрации. Но поведението им е коренно различно както в мотивациите, така и в методите, използвани за по-нататъшни авторитарни цели, както е описано в новата ми книга "Авторитарният капитализъм".

 

Политически контрол
Част от опасността от авторитарните режими с доминираща партия е, че фасадата им им наподобяваща демокрация позволява на политическите опоненти да се кандидатират за избор. Но когато управниците са изправени пред заплаха за своята власт, автократите често реагират като насочват политически дисиденти и предприемат агресивни действия към чуждестранни врагове, за да подсилят подкрепата към тях.

 

Например руският лидер Владимир Путин се изправи пред безпрецедентно предизвикателство от протести на граждани по време на президентските избори през 2012 г. Протестите продължиха и през 2013 г. Путин наказваше протестиращите. Кореспондентът на Ню Йорк Таймс Елън Бари съобщи през 2013 г., че „новите закони предписват драконови наказания за актове на несъгласие. ... Г-н Путин… прие нова, остро консервативна риторика, като заклейми градските протестиращи като предатели и богохулници, като врагове на Русия.” Скоро след това руската външна политика стана още по-войнстваща, отколкото по време на съветския период. Така се постигна точно това, което Путин искаше: След анексирането на Крим през 2014 г., рейтингите на одобрението му се покачиха.

 

Друг скорошен пример е репресията на турския лидер Реджеп Тайип Ердоган срещу вътрешните политически дисиденти след неуспешния преврат срещу него от юли 2016 г. Според "Гардиън" режимът на Ердоган е арестувал или уволнил "повече от 110 000 служители, включително съдии, учители, полицаи и държавни служители". Ердоган подгони и чуждестранни дисиденти, за които се твърди, че са организирали заговор за отвличане на лидера на опозицията Фетулах Гюлен от Пенсилвания.

И докато Ердоган спечели президентските избори през юни 2018 г., външните му критици остават загрижени за заплахите идващи от него. Енес Кантер, турска звезда от НБА, отказа да пътува до Лондон през януари 2019 г. поради страх, че турски шпиони могат да го убият.

 

Контрол на информацията
Друга разлика, която характеризира доминираните от една партия  режими, е когато те използват западните правни и финансови системи срещу западните медии, критични към режима. Обикновено автократите контролират информацията и ресурсите, за да запазят властта си. Но вместо да разчитат на типичните враждебни атаки на автократа или на твърда цензура,  режими на доминиращата автокрациите партия използват правни или финансови методи, считани за законни от запада.

 

С други думи, те съдят медиите или ги купуват.


Множество чуждестранни информационни организации – включително Ню Йорк Таймс, Уол Стрийт Джърнъл, Блумбърг и Економист  - бяха съдени от семейство Лий, авторитарните управници на Сингапур, заради политическа и финансова отчетност след световната финансова криза от 2008 г.

Семейството твърдяло, че техните репортажи са ги оскърбили. Редакторите на Уол Стрийт Джърнъл написаха през 2008 г., „Ние знаем, че няма нито една чужда медия, която някога е печелила в сингапурския съд. На практика всяка западна публикация, която циркулира в града-държава, се сблъсква със съдебен процес или заплаха от такъв ”.

 

Политическите власти на Малайзия разгръщат подобна тактика, когато техните владетели се чувстват застрашени. След азиатската финансова криза от 1997 г. и в месеците, предшестващи изборите през ноември 1999 г., богатите привърженици на управляващите в Малайзия завеждат шумни съдебни дела за клевета срещу чуждестранни журналисти и медийни организации, като азиатския клон на Уол Стрийт Джърнъл и Даун Джонс.

 

Способите на Русия за оказване на натиск върху чуждестранните медии са малко по-различни, но те включват и използването на западните правно-финансови системи. Русия участва в кампании за дезинформация, които използват слабостите в свободата на словото на Запада, както е документирано от експерти в Центъра за стратегически и международни изследвания и в Центъра за изследване на демокрацията.

 

Също така руски компании са придобили достатъчно големи дялове на собственост в чуждестранни медийни компании, за да повлияят на дейността им. Това включва както манипулирането на материалите им, така и намаляването на свободата на медиите в страната, в която се намират.

Например Делян Пеевски е широко обсъждан член на българския парламент, който пропагандира проруска политика. Пеевски изгражда и поддържа медийна империя, която контролира около 40% от българския печатен сектор и 80% от разпространението на вестници със заеми от частично притежавана от Русия банка**.

 

Контрол на ресурсите
За разлика от фирми, които се намират в други видове автокрации, контролираните от държавата предприятия в авторитарни режими с господстващо положение често спазват международните финансови правила. Това им помага да получат достъп до корпоративните и финансови системи на западните страни. Под прикритието на законните бизнес операции техните авторитарни лидери могат да преследват политически цели с по-малко внимание.

 

Държавният инвестиционен фонд на Малайзия - 1MDB, се ангажира с агресивни инвестиционни тактики с корупционни практики - включително „необичайно висока възвращаемост“ за инвестиционните банкери - които се разпростират по целия свят. САЩ обвиняват приятел на семейството на бившия премиер Наджиб Разак, че е управлявал кражбата на 2 милиарда долара от фонда. Капиталът й бе насочен и към политици и проекти, които да помогнат на управляващата партия да спечели изборите през 2013 г.

 

Русия също използва компании, свързани с държавата, за да получи влияние върху Унгария, Сърбия и ключовите енергийни сектори в България чрез покупки на дялове в акции на котирани дружества. Това предоставя на руската държава достъп до други ключови сектори на тези икономики, като финансите и телекомуникациите***. В такива случаи Русия успява да повлияе на правителствената политика.

В един  такъв случай сръбското правителство реши да не прилага санкциите на Европейския съюз срещу Русия. Това беше риск за Сърбия, защото искаше да се класира за членство в Европейския съюз до 2025 година.

 

Дори и по-смели действия са настъпили с намесата на Русия в президентските избори в САЩ. Майкъл Макуъл, бившият посланик на САЩ в Русия, заяви пред Сената през септември 2018 г., че никога преди Кремъл не е нарушавал американския суверенитет така "незаконно, агресивно и смело" - дори по време на съперничеството с високи залози по времето на Студената война.  Сега е общоизвестно, че контролираните от Русия агенции и бизнеси играят стратегическа жизненоважна роля в изборната намеса.

 

Устояване на влиянието
Могат ли демокрациите да се защитават срещу такива агресивни режими?

Наръчникът на Кремъл. Разбиране на влиянието на Русия в Централна и Източна Европа“ написана от Хедър А. Конли, Джеймс Мина, Руслан Стефанов и Мартин Владимиров, е обширно проучване на руското влияние в Унгария, Словакия, България, Латвия и Сърбия. Тя съдържа подробен списък на политическите препоръки за противодействие на руското влияние, които могат да бъдат приложени към други авторитарни режими с доминираща партия.

Те включват укрепване на събирането на разузнавателни данни и сътрудничество между САЩ и техните съюзници; увеличаване на помощта на правителството на САЩ и на съюзническите правителства за уязвимите страни; и по-строга защита и прилагане на мерки за прозрачност.

 

Считам, че важно допълнение към този списък е необходимостта да се следи силата на властта на управляващата партия. Това е така, защото агресивните, политически натоварени дейности най-вероятно ще се случат, когато сегашните управници са изправени пред повишена заплаха.

 

С атаката си срещу изборите в САЩ 2016 г. Русия показа, че е възможно да се намесва разрушително в най-мощната западна демокрация. Очаквам, че други автокрации, които изглеждат като демокрации, ще последват примера й - по целия свят.

 

 

===================================

*В публикацията професор Карни цитира данни от изследването си  озаглавено „Авторитарният капитализъм. Суверенни фондове и държавни предприятия в Източна Азия и отвъд тях“.

 

** Руската банка „ВТБ“ притежаваше около 10 % от акциите на Корпоративна търговска банка, която е отпуснала кредити на Делян Пеевски. Руските акционери бяха единствените, които (привидно) не реагираха при фалита на КТБ. В последствие се оказа, че са имали сериозни интереси към активите на банката, един от които беше БТК и Виваком. Интерес от фалита се оказва, че са имали и медиите на Делян Пеевски, защото кредитите, които са получили остават невърнати и до днес.

 

*** Както стана дума в горната бележка, Българската телекомуникационна компания – БТК, както и НУРТС бяха придобити от „ВТБ“, чрез техните представители в България братя Велчеви.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Соня Колтуклиева: Делян Пеевски да целува ръка и лично да ме интервюира 7| 16103 |01.02.2019 . Антон Кутев: Защо Пеевски не е разследван за пране на пари? 8| 3735 |24.01.2019 . Проф. Ал. Маринов за Фрог: Скалъпена поръчка срещу Йончева, а срещу Делян Добрев няма проверка 16| 11302 |23.01.2019 . Въвежда се нов подход за определяне на заплатите на администрацията 1| 3606 |09.01.2019

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
Реклама / Ads

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах