„Изгледахме внимателно всички изнесени записи и открихме няколко неточности, всяка от които заслужава отделна дискусия“, посочват от групата, като подчертават, че не правят категорични заключения, но настояват за пълна прозрачност.

Специално внимание „Българските елфи“ отделят на т.нар. видео номер 3, като призовават обществото да се вгледа внимателно в кадрите между две вертикални линии. Според тях има основания да се предполага, че записът може да е сглобен от две различни сцени, макар да не изключват и техническо обяснение, свързано с ограниченията на използваната камера.

„Дали става дума за техническа лимитация или за нескопосан опит за заблуда – не се ангажираме да кажем със сигурност“, заявяват от групата.

Те апелират към Министерство на вътрешните работи да публикува оригиналните, неорязани видеозаписи, включително кадрите, за които се твърди, че са от момента на палежа на хижата. Ако такива записи не съществуват, според тях трябва да бъде оповестен пълният запис, от който чрез монтаж и извадени фрази е било внушено, че загиналите се сбогуват помежду си.

„Смятаме, че така е редно“, посочват от „Българските елфи“.

Майката на Николай Златков: „Там камера няма“

Със сериозни съмнения излезе и майката на 22-годишния Николай Златков, чието тяло беше открито в кемпер под връх Околчица.

„Там камера няма“, заяви категорично Асенова в коментара си за видеозаписите от района, показани по-рано на брифинг от разследващите органи. По думите ѝ твърденията, че кадрите са заснети именно на това място, не отговарят на реалността.

Съмненията около видеодоказателствата допълнително засилват напрежението около разследването на случая „Петрохан“, при който бяха открити телата на шестима души – трима край хижа в района на прохода Петрохан и трима в кемпер под връх Околчица.

До момента от МВР не са представили публично пълните оригинални записи, за които настояват както близки на загиналите, така и независими анализатори.

Други съмнения около разследването

Допълнителни въпроси поражда и звуковият запис, за който разследващите твърдят, че е извлечен от външна охранителна камера в района. Според експерти и наблюдатели техническите условия на мястото поставят под сериозно съмнение възможността за запис на разбираем разговор.

Става дума за открито пространство, без ограждащи стени, при зимни условия и снежна покривка, които по принцип поглъщат и разсейват звука. В подобна среда липсват отражения, които биха подпомогнали улавянето на реч. Освен това хората на кадрите са разпръснати, облечени с дебели зимни дрехи, качулки и шапки, което допълнително заглушава гласа им. Не се вижда и те да са обърнати директно към камерата.

Сериозен фактор е и вятърът, характерен за подобни високопланински райони. При външни охранителни камери микрофоните обикновено не са насочени, а са предназначени за общ фонов шум. В такива условия микрофонът записва основно нискочестотен шум от вятъра, който „покрива“ честотния диапазон на човешката реч. Това явление, известно като звуково маскиране, прави разпознаването на думи практически невъзможно.

Според технически анализ, при такава сцена външна камера би могла да улови шум от вятър, стъпки в снега или отделни възгласи, но не и цялостен, ясен разговор, още по-малко такъв, който да позволява надеждна транскрипция или доказателствено използване. Дори професионални телевизионни екипи при подобни условия разчитат на насочени микрофони или бум, а и тогава звукът често остава трудно използваем.

Поставя се и въпросът за използването на автоматична звукова компресия в подобни камери, която при силен вятър допълнително „смачква“ слабите гласове и ги прави неразличими от фоновия шум.

На този фон част от обществото и експерти изразяват съмнение как и на какво основание от подобен запис може да се твърди, че са чути конкретни думи или смислен разговор. Това поражда допълнителни въпроси за начина, по който информацията е представена публично, и за необходимостта от публикуване на пълните оригинални записи, за да може да бъде направена независима експертна оценка.

Допълнителни въпроси възникват и около отсъствието от публичното пространство на министъра на вътрешните работи в оставка Даниел Митов. Въпреки че формално продължава да заема поста, Митов не е дал публично изявление по случая, не е участвал в брифинг и не е отговорил на въпроси, свързани с разследването. 

Поставя се и въпросът за ролята на главния секретар на МВР, който по закон отговаря за оперативното ръководство на системата. До момента няма публично обяснение как е организирана работата по случая, кои структури са ангажирани и дали има вътрешна проверка за реакцията на полицията преди и след инцидентите.

Съмнения поражда и начинът, по който бяха представени версии за случилото се, включително внушения за самоубийства и мотиви, преди да са оповестени окончателни експертизи – съдебномедицински, пожаро-технически и психиатрични. Това създава впечатление за предварително оформен наратив, който не е подкрепен с пълен набор от доказателства.

На този фон близки на загиналите и независими анализатори поставят въпроса дали разследването се води с необходимата откритост и отчетност, както и дали институциите осъзнават, че липсата на информация сама по себе си се превръща в източник на съмнения.