Тони Николов: Русия като държава на терора или „Вагнер“ на „готвача на Путин“ приравнена с „Ал Кайда“

Русия се превръща в обща заплаха за цяла Европа. Затова и Европейският парламент излезе с най-острата си резолюция, откакто се води войната в Украйна. И за да предваря „общите възражения“, вече спуснати „откъдето трябва“, бързам да уточня някои неща:

Да, вярно е, че резолюциите на Европарламента са препоръчителни и нямат задължителен характер за страните членки, в това число и за България. Което не отменя значението на документа, нито последиците, произтичащи от него.

Вярно е и друго: че за да получи резолюцията много сериозна подкрепа (494 гласа „за“, само 58 „против“ и 44 въздържали се), до последния момент е имало спорове и се е смекчавала формулировката. Накрая е било постигато най-пълно съгласие по следната формула: „Русия е страна, спонсорираща тероризма и използваща терористични практики“. Не означава ли това „терористична държава“?

От разпечатката, оповестена в български медии, става ясно, че резолюцията срещу Путинова Русия е била подкрепена от десет български евродепутати, седмина не са участвали в гласуването. Има спор по едно име, затова не оповестявам конкретните имена, но е факт, че всички евродепутати от БСП (начело със Сергей Станишев) не са взели участие в гласуването. Това също казва много. Против резолюцията са гласували само от крайната левица и от групата на Марин льо Пен; депутатите около „десния център“ в Италия са подкрепили решението.

Ала с какво тази резолюция е толкова важна? С това, че нещата вече се назовават с истинските им имена.

Така частната военна армия „Вагнер“ на „готвача на Путин“ (Евгений Пригожин) бива приравнена с „Ал Кайда“ или с „Ислямска държава“, което предполага съответните международни мерки.

Има и други конкретни измерения от резолюцията: „определянето на държави като „спонсори на тероризма“ задейства редица значителни ограничителни мерки срещу съответните държави и ще има сериозни ограничителни последици за отношенията на ЕС с тези държави“.

След което съвсем ясно и конкретно се формулират изводи за терористичния характер на режима в Кремъл:

– как Русия под ръководството на диктаторския режим на Владимир Путин продължава своята незаконна, непровокирана и неоправдана агресивна война срещу Украйна;

– как руските сили и паравоенни части постоянно извършват нападения срещу цивилни лица в Украйна, включително масовите убийства на цивилни лица в градове като Буча и Ирпин, умишленото нападение срещу театър в Мариупол, при което са убити стотици хора, нападението срещу железопътната гара в Краматорск, при което са убити 60 цивилни лица, нападението срещу търговски център в Кременчук, при което са убити 19 цивилни лица, и нападението над конвой от автомобили на цивилни лица в региона на Запорожието, при което са убити най-малко 30 души;

– как ракетните и артилерийските нападения на Русия до момента са унищожили 60 982 граждански инфраструктурни съоръжения в цяла Украйна, включително 42 818 жилищни сгради и къщи, 1960 образователни институции, 396 медицински институции, 392 културни и 87 религиозни сгради;

– как от началото на агресивната си война Руската федерация е извършила 457 престъпления срещу журналисти и медии в Украйна; а до октомври 2022 г. руските окупатори са убили над 40 украински и чуждестранни журналисти;

– как руските сили продължават умишлено да атакуват украинската инфраструктура в цялата страна, за да тероризират населението и да прекъснат достъпа му до газ, електричество, вода, интернет и други основни стоки и услуги, което има особено опустошителни последици с оглед на предстоящата зима;

– как са документирани подробно многобройните жестокости, извършени от руските въоръжени сили и техните марионетни сили срещу украински цивилни граждани, включително жени и деца: екзекуции по бързата процедура, изтезания, изнасилвания и масово задържане в т.нар. центрове за филтриране, както и насилствено осиновяване на украински деца и принудително депортиране; броят на документираните военни престъпления в Украйна наближава 40 000 и се очаква да нарасне, след като военните престъпления бъдат документирани в наскоро освободените части на Херсон;

– как в продължение на много години Русия подкрепя и финансира терористични режими и организации, бидейки най-големият доставчик на оръжие за режима в Сирия; как извършва нападения в суверенни държави и на своята собствена територия, включително отравянето с нервнопаралитичен газ на семейство Скрипал във Великобритания, отравянето на Алексей Навални и взривът през 2014 г. в складове за боеприпаси в Чехия;

– как Русия продължава да води активна информационна война и провежда специални операции за дестабилизиране на обществото в Украйна и по цял свят.

Нима не сме знаели всичко това? Или някои го чуват за първи път?

Още преди десет-петнайсет години бе ясно, че националистическата истерия в Русия минава всички допустими граници и че тя неминуемо ще прерасне във война и агресия (в Грузия, Крим, Донбас, Приднестровието или другаде). Беше видно с просто око, че за реваншисткото обкръжение на Путин Втората световна война изобщо не е приключила, а се готви следващ неин етап – с цел възстановяването на бленувания СССР.

Виждаше се как пропагандата промива мозъците и изцяло милитаризира руското население; как „Бессмертный полк“ иска да омеси в имперското тесто на Путиновата пропаганда живи и мъртви; как в руските училища отново въвеждат „начално военно обучение“ (както в съветско време) – момчета и момичета до припадък сглобяват и разглобяват автомати, ходят на стрелби и най-важното: внушава им се „как Русия е над всичко“ – даже над съвестта и морала. Така Путин си подготви нов „Хитлерюгенд“. Навсякъде днес виждаме тези „деца войничета“ да маршируват в дълги шинели (включително тези дни, при пускането във вода на „най-важния“ ядрен ледоразбивач „Якутия“).

Гласовете на руските инакомислещи потънаха като гласа на викащия в пустиня. Затова и най-важният въпрос, свързан с Русия днес, е: как да се противостои на злото?

Ето защо е толкова важно отчетливо и на висок глас да се заяви, че Путиновият режим е престъпен, че той е заплаха за световния мир. Режимът в Кремъл не просто подкрепя терористични акции на територията на други страни (очевиден факт); той е „терорист с ядрени оръжия“, заплаха за цялото човечество. Осъзнаването на този факт видимо дистанцира някои от „необвързаните страни“ (като Индия). Дори Китай, който подкрепя на думи Русия, проявява все по-видимо раздразнение при всяка поредна стъпка на „ядрен шантаж“. Тъй като положението става неудържимо, толкова безпрецедентна ескалация не е имало даже в периода на „Студената война“.

Сега кръгът на Путин демонстрира пълното си обезумяване. Изправени сме пред заплахата на едно „екзистенциално зло“, писа наскоро италианският философ Джорджо Агамбен, още повече че „войната, от която се боим, винаги продължава и никога не свършва, бомбата винаги може да бъде хвърлена“.

Затова и една от най-важните последици от резолюцията на Европейския парламент, приета с толкова голямо мнозинство, би било създаването на Международен трибунал за престъпленията в Украйна (дори според договора от Рим), който да осъди Путиновия режим, самия негов автор и близкото му обкръжение.

Струва ми се, че това най-много безпокои Путин. Той все повече си дава сметка, че колкото повече краят на „неговата война“ се отдалечава във времето, толкова по-ясно на хоризонта се поставя въпросът за неговия собствен край.

През 2013 г. пропагандистът Владимир Соловьов, едно от остриетата на Путиновата информационна машина, засне филм за Мусолини, за да покаже, че Дучето е бил „блестящ политик“ и че пътят, проправен от него, бил път, по който частично върви в наши дни и Русия. А краят на Мусолини е известен.

Тони Николов, портал Култура