Този разказ не е за хора със слаби сърца. Истината за ужаса в Мариупол

Шрапнел в главата убива 18-месечния Кирил. Раната е твърде голяма за малкото му телце. Краката на 16-годишния Илия са взривени, докато младежът играе футбол на училищния двор. Сред жертвите се забелязва и окървавена детска пижама с нарисувани еднорози. В нея - 6-годишно момиченце, което е сред първите жертви на руския обстрел в Мариупол.

Всички са струпани заедно в този масов гроб, изкопан в покрайнините на града. Работниците хвърлят телата възможно най-бързо, защото колкото по-малко време прекарват на открито, толкова по-големи са шансовете им за оцеляване. Ще дойдат още трупове. Ще бъдат събрани от улиците, болниците, мазетата, в които възрастни и деца лежат безжизнено докато чакат някой да ги погребе. 

В Мариупол пада по една бомба на почти всяка минута. И сбъдва проклятието на географията, която постави този град на пътя на руската инвазия в Украйна. Това южно морско пристанище от 430 000 души се превърна в символ на стремежа на руския президент Владимир Путин да смаже демократична Украйна. Превърна се обаче и в символ на яростната съпротива срещу плановете на Кремъл. 

21 дни след началото на войната двама репортери от "Асошиейтед прес" се оказват единствените представители на международните медии на терен. Следят хрониката на хаоса и отчаянието, които поглъщат Мариупол. Градът сега е заобиколен от руски войници, които бавно изстискват живота от него взрив след взрив.

Без особено внимание останаха някои призиви за зелени коридори, с които цивилните да бъдат евакуирани от Мариупол. Властите в Украйна заявиха в сряда, че около 30 хил. души вече са напуснали с автомобили. Поразени от ракетните удари в Мариупол са родилния дом, пожарната, домове, църква, училище. И това при все, че Кремъл продължава да твърди, че армията не се цели в цивилни. 

Много от документираните от “Асошиейтед прес” смъртни случаи са на деца и майки.

Стотиците хиляди, останали в Мариупол, няма къде да отидат. Околните пътища са минирани, а пристанището блокирано. Храната свършва и руснаците са спрели всякакви опити за оказване на хуманитарна помощ. Ток почти няма. Вода - също. Хората изгарят остатъци от мебели, за да се стоплят от смразяващия студ или да приготвят малкото храна, която все още имат. 

Смъртта е навсякъде.

Местните власти са изчислили повече от 2500 смъртни случая при обсадата, но много тела не могат да бъдат преброени поради безкрайния обстрел. Погребения не се извършват, защото е твърде опасно. 

В първите дни на инвазията около 100 хил. души напуснаха града, докато все още можеха, според зам.-кмета Сергей Орлов. Но повечето останаха на мястото си, смятайки, че могат да изчакат каквото и да дойде или в крайна сметка да си проправят път на запад като много други.

Градът държи мрачния спомен от 2014 г., когато Мариупол почти пада в ръцете на подкрепяните от Русия сепаратисти. Преди 24 февруари този спомен все още смразява повече кръвта на местните от надвисналата опасност.

Преди 24 февруари този спомен все още смразява повече кръвта на местните отколкото надвисналата опасност. 

Същият ден украински военен радар и летище са сред първите мишени на руската армия. Обстрелите и въздушните удари идат във всеки удобен момент. Тогава животът вече не е нормален, но все още е годен за живеене. Това започва да се променя няколко дни по-късно - на 27 февруари. Тогава линейка лети към градската болница с ненавършило 6 години момиченце. Кестенявата й коса - прибрана с гумена лента открива бледото й лице. Панталоните й - окървавени след руски обстрел. С нея - раненият й баща с превързана глава. Майката - обляна в сълзи пред линейката. Тогава идват лекарите. Кръжат около тялото на детето, бият инжекции, чува се звук от дефибрилатор. Линията на живота остава равна. Лекарите покриват телцето с розовото раирано сако и затварят нежно очите на малкото момиче. Сега лежи в масовия гроб.

Проклятието на географията. Някога Мариупол се възползваше от местоположението си, но това се обърна срещу града. Градът стои точно между региони, контролирани от подкрепяните от Русия сепаратисти — на около 10 километра на изток в най-близката точка — и Кримския полуостров, анексиран от Русия през 2014 г. Превземането на Мариупол ще даде на руснаците ще осигури коридор. 

След края на февруари започва обсадата. На 4-ти март тъмнината обзема града трайно. Токът спира. Спира информацията. Спира сигналът на украинската телевизия и радио. Станциите в автомобилите се превръщат в единствената връзка на Мариупол с външния свят. А от колоните звучат руски новини, които описват събитията без каквато и да е връзка с реалността. 

Настроението в Мариупол вече е различно. Не отнема много верме рафтовете в магазините да се изпразнят. Хората постепенно се обръщат един срещу друг. Започват грабежи. Междувременно се провяла нов кръг от преговори и нов опит за договаряне на зелен коридор за евакуация. 

ази агония се вписва в целите на Путин. Обсадата е военна тактика, популяризирана през средновековието и предназначена да смаже населението чрез глад и насилие. Така войниците ще спестят усилията си да навлизат във враждебен град. Цивилните са тези, които са оставени да умират сами - бавно, мъчително.

Путин усъвършенства тактиката през годините си на власт, първо в чеченския град Грозни през 2000 г., а след това в сирийския град Алепо през 2016 г. И двата града са в руини. 

На 9 март ракетите поразяват родилния дом. В двора е оставен кратер, дълбок два етажа. Спасителите прехвърлят през ръцете си бременна жена, докато тя гали окървавения си корем с побеляло лице. Бебето и умираше в нея и тя го знаеше. Бебето се роди мъртво. Половин час по-късно тя го последва. 

В момента на удара друга бременна жена - Мариана Вишегирская, чака да роди и да прегърне детето си. Челото и бузата й са окървавени, всичките й вещи - в найлонов плик. Вишегирская се движи по осеяните с отломки стълби, облечена с пижама на точки. 

Извън разрушената болница тя гледа неподвижно с широко отворени сини очи в пукащите пламъци. Вишегирская роди детето си на следващия ден под звука на снаряди. Бебето Вероника пое първия си дъх на 10 март.

Двете жени се превърнаха в символ на почернения си и горящ град Мариупол. 

Руските власти твърдят, че родилният дом е бил превзет от крайнодесните украински сили, за да се използва като база и е изпразнен от пациенти и медицински сестри. Те твърдяха, че родилният дом отдавна не работи и че Вишегирская е актриса.

Два дни след раждането на Вероника четири руски танка, украсени с буквата Z, заеха позиция близо до болницата, където тя и майка й се възстановяваха. Прозорците издрънчаха, а коридорите бяха изпълнени с хора, които нямаше къде другаде да се скрият.

превод и редакция: Джесика Вълчева