Традициите се променят: Едно време например на Бъдни вечер се е правел кисел хляб с квас

Трапезата най-много се е насложила като важна традиция на Бъдни вечер, посочи тя в предаването "Преди всички".

"Бъдни вечер е последният ден от Коледния пост. Това е време, в което човек трябва да се смири, да се прибере в дома си, в семейството си, да се обърне към собствения си свят. Това е и последният ден на мъките на Божията майка, както и на лишенията на българина, който слага на постната трапеза избрани ястия, с които да се отбележи края на Коледния пост и да се постави прехода към Новата година. Изпраща се старото слънце и най-тъмните дни, за да се посрещне новото, раждащото се, нарастващото. Тази традиция е закодирана и в празничността, която следва днес и в следващите дни. Днес слагаме нечетен брои ястия на трапезата. Нечетността се смята за незавършеност. Очакваме рождението на младия Бог. Във всяка една храна има много символика".

Хлябът съпътства празничността на българина, разказа още Юлия Попчева. 

"Едно време се е правел кисел хляб с квас. Питката с паричка няма богата украса. Тя се разчупва от най-възрастния член на семейството. Отчупва се първо парче за Богородица, след това за дома и после за всички членове на семейството. Парата е символ на хубавото, на щастието на радостта. Има локални разлики в традициите". 

Даровете са много важни, посочи тя.

"Даряването съществува от стари времена. Българинът обича да дарява. Даряват се и коледарите – с краваи, орехчета, пуканки.

Коледуването вече е читалищна традиция. В коледарската традиция все повече се въвличат деца. В традиционното коледуване са участвали млади момчета. А след като са били коледари, те вече са можели да мислят за брак. Днес ще срещнем много повече малки коледарчета, но и възрастни коледари. Има и села, в които традицията на коледуването никога не е прекъсвана".

Да обърнем внимание на близките и на приятелите си на празника, напомни Юлия Попчева.