Тръмп може да постигне ядрена сделка – само че при условията на Иран

Русия отхвърли неговите предложения за прекратяване на войната в Украйна. Израел и Хамас не се подчиниха на усилията му да сложи край на войната в Газа. А Китай очевидно няма желание да сключи сделка за прекратяване на търговската война, която той сам предизвика.

Когато става дума за Иран обаче, може би има известен напредък.

Преговарящи от САЩ и Иран се срещнаха в Оман миналата събота, както и отново този уикенд, за преки разговори относно прекратяване на ядрената програма на Иран. А Тръмп, който се оттегли от оригиналната ядрена сделка от 2015 г. по време на първия си мандат, сега е в добра позиция да осигури трайно споразумение.

Въпросът е: какво точно ще бъде това споразумение?

След като САЩ се оттеглиха от споразумението, ограничаващо ядрената програма на Иран през 2018 г., Техеран ускори обогатяването на уран — ключов процес в производството на ядрено оръжие. Следователно, необходимостта от бързо решение е по-неотложна от всякога.

В момента има три особено тревожни аспекта на ядрените дейности на Иран:

Първо, след внедряването на усъвършенствани центрофуги, способни да обогатяват уран много по-бързо, страната значително увеличи капацитета си за обогатяване.

Второ, след като произвежда високообогатен уран от 2021 г., Иран вече е натрупал около 275 килограма уран, обогатен до 60%. Това е достатъчно за около шест ядрени оръжия, ако бъде обогатен до 90% — което означава, че ще са нужни по-малко от две седмици, за да се произведе достатъчно материал за една бомба.

Накрая, в края на миналата година, американската разузнавателна общност заключи, че Иран обмисля начини да изгради примитивен ядрен арсенал в рамките на месеци, вместо да чака година или повече, необходими за разработка на оръжие, което може да бъде монтирано върху балистична ракета.

Но какъв ще бъде подходът на САЩ по този въпрос?

В администрацията на Тръмп има противоположни гласове. Една фракция, водена от държавния секретар Марко Рубио и съветника по националната сигурност Майк Уолц, смята, че дипломатическият подход ще се провали, защото на Иран не може да се има доверие, и подкрепя военна кампания. Втора фракция, водена от вицепрезидента Джей Ди Ванс и министъра на отбраната Пийт Хегсет, смята, че използването на сила е твърде рисково и подкрепя дипломатическо решение.

Тръмп, в типичен за него стил, изразява подкрепа и за двете страни.

Той неведнъж е заплашвал с използване на сила, заявявайки: „Ако не сключат сделка, ще има бомбардировки… Бомбардировки, каквито не са виждали никога досега.“ За да подкрепи заплахата си, САЩ са преместили значителни военни сили в региона — включително две ударни самолетоносачни групи и поне шест бомбардировача B2, способни да хвърлят бомбата GBU-57 „разбивач на бункери“, която може да проникне 60 метра бетон преди да избухне.

Едновременно с това, Тръмп се е обърнал и към върховния лидер аятолах Хаменей с предложение за преки преговори, демонстрирайки желание да реши въпроса по дипломатически път. Той е изпратил своя главен пратеник за мир, Стив Уиткоф, да води преговорите, и се е свързал с руския президент Владимир Путин, призовавайки Москва да убеди Техеран в необходимостта от споразумение.

Комбинацията от пръчка и морков е довела до първите преки разговори между САЩ и Иран от десетилетие — което не е малко постижение.

А най-важното — Техеран изглежда разбира, че алтернативата на дипломацията е пряка военна конфронтация в момент, когато Иран вероятно е по-слаб от всякога след войната с Ирак през 80-те години.

Оста на съпротивата, която Иран грижливо изгради през последните десетилетия — от Иран, през Ирак, Сирия и Ливан — беше ефективно разградена през последните шест месеца от израелски удари и отстраняването на Башар Асад от Дамаск.

Самата страна е военно отслабена след двете си масивни ракетни и дронови нападения срещу Израел, които не нанесоха сериозни щети, както и след ответните удари на Израел, които унищожиха иранската ПВО около столицата и производствени мощности за балистични ракети. Освен това е под значителен икономически натиск, тъй като санкции, продължаващи с десетилетия, доведоха Техеран до ръба на икономическа катастрофа.

Затова според сведенията ключови ирански лидери са успели да убедят Хаменей, че провалът в постигане на сделка ще доведе до война в чужбина и икономически срив у дома, който може да застраши самия режим.

Следователно, началото на настоящите преговори подчертава, че и двамата лидери имат интерес от сделка.

И докато много американци критикуваха споразумението от 2015 г. заради ограничената му продължителност, за това че позволи на Иран да запази съоръжения за обогатяване, и заради това, че не включваше ограничения върху балистичните ракети и дестабилизиращите дейности на Иран в региона, този път Техеран е изразил готовност да обсъди регионални въпроси, както и строги, проверими ограничения върху ядрената си програма. Все пак има ясни червени линии — като всякакви искания за пълно разграждане на ядрената му програма или ракетни способности.

Това означава, че всичко зависи от това колко далеч е готов да стигне Тръмп. А по този въпрос се наблюдават противоречиви сигнали.

След края на първия кръг от преговори, специалният пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф заяви, че ще бъде забранено обогатяване над 3.67% — както в споразумението от 2015 г. Но ден по-късно той посочи, че „сделката на Тръмп“ ще трябва да включва пълно премахване на всякакво ядрено обогатяване.

Междувременно, самият Тръмп каза: „Иран трябва да се откаже от самата концепция за ядрено оръжие.“ Но не е ясно какво точно има предвид с това.

В обобщение, предвид отслабеното състояние на Иран и желанието на Тръмп за сделка, успехът е възможен.

Въпреки това, ако се стигне до финално споразумение, то по-вероятно ще наподобява това от 2015 г., което той неведнъж е наричал „най-лошата сделка в историята“, отколкото по-строга версия, каквато искат много от критиците му, основно от Републиканската партия.

Но политическият контекст се е променил от 2015 г. насам. И е вероятно Тръмп да бъде възхваляван за постигането на такава сделка именно от същите хора, които критикуваха тогавашния президент Барак Обама за подписването ѝ.

Може би това е истинското изкуство на сделката.

Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО, е главен изпълнителен директор на Чикагския съвет по глобални въпроси, Politico. Преводът е на редакцията на ФрогНюз.