Колко пъти днес чухме „мафия“ от парламентарната трибуна – всички се борели срещу нея? Колко важни, намусени и сериозни господа се появиха и ни започнаха да ни се карат от телевизора? Защо ни занимавате с нечии синове и дъщеря – единият бил назначен еди-къде си, другия – еди-къде си? Защо целият български народ трябва да слуша личните ви обяснения? Това ли е най-важното, уважаеми господа?

Оставката на г-н Минчев ли е най-важната тема, уважаеми народни избраници? Отстраняването му изглежда като някаква лична политическа вендета по-важна от всичко друго в държавата. Сигурна съм, че забелязвате, че нито сме цъфнали, нито сме вързали…

Не Ви ли е срам да се излагате така, драги народни представители? Не Ви ли е срам, че хвърляте кал не само един върху друг, замеряте с кал всички онези, които ви избраха. На избори, ако има такива, когато и да са те, с какви очи ще искате от нас да гласуваме за вас? Последно питам: Не-Ви-ли-е-срам?

Цялата тази безсмислица днес ми прилича на жалък опит да удължите времето, в което ще се разхождате в Народното събрание, уви безцелно…

Веселка Иванова