Църковни имоти пак бунят парламента

Проектът бе съживен от група соцдепутати начело с Димитър Дъбов, като същите поправки бяха внесени и в предишния парламент, в който управлението беше в ръцете на БСП и ДПС. Те доведоха до напрежение между тях заради имоти, за които се бори мюфтийството.

Шефът на парламентарната комисия по вероизповедания Красимир Велчев от ГЕРБ коментира пред "Стандарт", че не е запознат с проекта. "Не сме обсъждали подобни предложения и няма да коментирам преди да се състои дискусия в парламентарната ни група", добави той.

Близки до Светия Синод юристи обясниха, че законът ще се възприеме по-скоро като провокация. Тъй като съдебните дела за повечето имоти, които би засегнал, вече са на финала. И не може да действа със задна дата. Според юристите проектът противоречи на конституцията, защото на практика цели одържавяване на частна собственост. Аргументът им е, че една сграда може да е паметник на културата и без да е собственост на държавата. Като например Агушевите конаци и други. Още повече че Конституционният съд вече се е произнесъл през 1995 г. против сходен текст в закона за паметниците на културата.

При внасянето на поправките в предишния парламент се разрази нечуван скандал. Срещу тях скочиха и патриарх Неофит и главният мюфтия Мустафа Хаджи. В крайна сметка проектът беше блокиран в комисия, а мандатът на 42-рия парламент не стигна, за да мине и през пленарната зала. Поправката би засегнала имоти като Боянската църква, Земенския манастир, църквите в Добърско, Арбанаси, Несебър, както и Музея на религиите в Стара Загора, който е бивша джамия.

В предишния парламент червените написаха поправката след остри протести в Карлово заради решението на съда да върне на мюфтийството Куршум джамия. Негодуване имаше и в Стара Загора и Кюстендил заради готовност да се възстановят на изповеданието бившите му храмове. А в Пловдив дори се стигна до ексцесии, при които футболни фенове изпотрошиха прозорците на действащата джамия.