Борисов притеснен, че се разхищават имотите на КТБ

Това казва Бойко Борисов на заседанието на министерския съвет днес при обсъждането на съдебната реформа.

 Финансовият министър Владислав Горанов е силно недоволен от Върховния административен съд заради това, което се случи на последното заседание по делото за фалита на КТБ и отлагането му чак за февруари. През това време из София обикалят едни хора и правят едни сделки, с които накрая за държавата няма да остане нищо от масата на несъстоятелността, възмущава се той на правителственото заседание днес според публикувана стенограма.

Ето я частта от стенограмата:

Точка 22
Проект на Решение за приемане проект на Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система

ИВАЙЛО КАЛФИН: Дали сме едно предложение, което не е взето предвид. То е свързано с пилотни проекти за модели за интеграция между съдебния процес и други социални услуги. С тази стратегия се натоварва Законът за социално подпомагане, който няма абсолютно никакъв капацитет повече. Говорих с министъра. Имаме недостиг, така че да правим стратегии, в които със социално подпомагане ще интегрираме допълнително хора, които са не са в затворите, извън затворите са и им се помага да се интегрират по-добре в живота – това просто не е предвидено по никакъв начин. Затова сме предложили тези пилотни проекти да се правят по възможност без социалната система. Тя не е разчетена за това. Трябва да се разчете.

ХРИСТО ИВАНОВ: Не сме имали конкретен модел, а по-скоро сме говорили за съществуващи услуги, между които да се направи по-добра свързаност, а не да се случва ново натоварване.
Приемаме Вашата забележка. Ще влезем в диалог и ще я отразим така, че да бъде коректно.
Благодаря.

БОЙКО БОРИСОВ: Още няколко думи по стратегията да чуят колегите, госпожа Кунева. Нека само Христо Иванов да каже няколко думи и след това ще направим коментари.
Това е едно от нещата, които и в предизборни кампании, и в коалиционни споразумения, и в разбирателството, което сме имали по тази тема, е, бих казал, и структуроопределящо на това правителство. Затова ми се иска с няколко думи да я характеризирате.

ХРИСТО ИВАНОВ: Благодаря, господин премиер.
Това е поредната силна заявка на това управление за намеренията му за съдебна реформа. Преди него беше политическата декларация, която наистина бе безпрецедентен документ в това отношение и не бива да забравяме този факт, с който и мнозинството в Народното събрание, и управлението показаха намерения за управление. Ние сме на етапа, в който можем само да показваме политически намерения. Въпросът е на база на този документ наистина да издържи тази воля за това да приемем и законодателни поправки, ако се налага – и поправки в Конституцията, ако приемем конкретни. Но очевидно е за всички, че реформа трябва да има и този документ, по наше мнение, дава една много структурирана и ясна представа какво трябва да се случи в този сектор. В този смисъл се надяваме той да помогне да се оттласнем от дъното, в което се намираме, в това отношение и от гледна точка на международния ни имидж в европейски контекст, и постепенно да започнем да излизаме от сянката на ненаправеното в последните години.
Благодаря.

БОЙКО БОРИСОВ: Аз мисля, че всички сме обединени върху това. Затова така твърдо правителството стои зад стратегията и това е стратегия на цялото правителство.
Искам да благодаря на Христо Иванов за огромния труд, който положи през тези месеци – от служебното правителство до ден днешен, и на парламентарните групи, които я подкрепят в парламента. Това действително е много важно и за българския народ, и за мониторинговия доклад, и за излизането действително в светлата страна на Европейския съюз на нашата съдебна система.
Виждате, не минава много време… Аз не се изказвам по нея поради съображения и считам, че не е правилно, но всеки ден има по някоя тема, която възпламва обществото и това трябва да се прекрати. Неслучайно в напредналите страни по тема съдебна система не се правят коментари поради това, че тя е изрядна. Самите магистрати правят така, че действително да не се налага и на политиците да я коментират.
Така че, още веднъж благодаря за всички усилия, които се положиха.
Госпожа Кунева.

МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви, господин премиер.
Колеги, действително в тази стратегия са съсредоточени голяма част от надеждите ни, че ще можем да се оттласнем от тази крайно лоша позиция, в която сме. Няма разговор, който да не започва и да не завършва с проблемите в съдебната система. Съдебната система е въпрос на икономика, а в момента за нищо друго не се говори в Европейския съюз, освен за икономика, въпрос на инвестиции, въпрос на спокойствие, въпрос, ако щете, дори на демографска структура, защото една голяма част от хората просто посочват като причина липсата на справедливост, за да напуснат страната. Никой друг не може да осигури така справедливост, както съдебната система.

Без обаче повече да натрупвам аргументи (ние тук всички сме обединени в необходимостта), аз искам да ви запозная, уважаеми господин премиер, колеги, със следващите стъпки, които ще направим с министъра на правосъдието. Ще потърсим широка подкрепа в българския парламент. Аз съм помолила за среща с госпожа Цачева и председателите на групи. Готови сме да представим стратегията пред всички парламентарни групи и, разбира се, в рамките на усилията на всички, ние ще подготвим материали, каквито и срещи да имат министрите, особено на икономиката, на Министерство на вътрешните работи, но всички колеги да могат да говорят по съдебната реформа с тази убеденост, с каквато я приемаме днес. Единствено това може да отпуши икономиката на страната и да създаде стабилност, ръст, работни места и действително да ни направи такива, каквито ние самите искаме да се видим и каквито заслужават хората, уважаван член на Европейския съюз.

Освен това имам уверението на министър Иванов, че в Министерство на правосъдието работят много активно по законодателния пакет, който да осигури провеждането на реформата, и амбицията ни е те да бъдат представени в първите месеци на следващата година. Всъщност, стратегията сама по себе си няма да произведе ефект, ако ние не я подкрепим с решителни действия и с решителното й приложение.

Аз също искам да присъединя благодарностите си към работата на екипа на Министерство на правосъдието и към всички вас, защото тази стратегия без сериозна политическа подкрепа няма как да тръгне напред.

БОЙКО БОРИСОВ: Горанов!

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Искам да коментирам някои случващи се в последните дни събития, свързани с тази независима от другите власти съдебна власт, и фискалните или по-скоро обществените измерения на начина, по който тя работи.

На 15-ти Върховният административен съд в тричленен състав заседава по делото за отнемане на лиценза на КТБ. Това е административно дело по акта на БНБ за отнемане на лиценза на Корпоративна търговска банка. Върховният административен съд за пръв път от доста години насам и без предварително да уведоми БНБ преценява, че процесуалният представител на Българската народна банка не е надлежно упълномощен, тъй като той е упълномощен от управителя на БНБ, а не от Управителния съвет. Вероятно съдът има аргументи и аз не мога да ги преценявам, защото не ми е работа, но беше добре, както в член 8 на Конституцията е записано, че властите са разделени, но си взаимодействат, да бъдат така добри да се обадят административните съдии или някой от административните служители на БНБ и да ги предупредят, че имат съображения относно оправомощаването на представителите на БНБ, които да защитят позицията на този орган на държавата в това административно производство.

На заседанието се случва така, че без предварително да са уведомени, съдиите казват: „БНБ няма да се изказва в това заседание и да защитава тези, защото вашият представител не е надлежно упълномощен“.

По-интересното нещо, което се случва, е това, че съдът в същото заседание изведнъж разбира, че не е поканил КТБ, квесторите на КТБ не са поканени на това заседание. Независимо, че БНБ надлежно е уведомило съда по жалбата, внесена от акционери, за която е спорно въобще дали е допустима като такава, защото акционерите не са страна в това административно производство, но по интересно е, че Върховният административен съд въобще не кани КТБ и на самото заседание изведнъж разбира, че не е поканил КТБ. И се получава, че в едно административно производство едната страна я отстраняваш, а другата не я каниш и взимаш решение. И какво решение взимаш – да отложиш. И то не да отложиш за утре, за други ден, за след седмица, за Коледа, така както ние в парламента, за да има стабилност в държавата ще гласуваме бюджета до среднощ и в събота, и в неделя, решава Върховният административен съд, че ще отложи решаването на съдбата на КТБ до 9 февруари. 45 работни дни! През това време из София обикалят едни хора и правят едни сделки, с които накрая за държавата няма да остане нищо от масата на несъстоятелността.

Не е ли редно тази власт да работи по-интензивно и да се съобрази с обществения интерес и да насрочи това дело не за 9 февруари, ако може да е за 22 декември, примерно, една седмица след 15 декември.
Днес ще видите една много интересна статия във в. „Труд“, която показва как масата на несъстоятелността на КТБ се уврежда ежедневно.

Защо го казвам? Аз съм финансовият министър на тази държава по решение Ваше, господин премиер, и, разбира се, подкрепено от парламента, и не мога да остана безучастен, когато държавата дава два милиарда пари на данъкоплатците на Фонда за гарантиране на влоговете и тя няма механизми, няма инструмент, няма способност да спаси с легални механизми интереса на хората, така че да може една евентуална бъдеща несъстоятелност да има своя смисъл, да има маса на тази несъстоятелност, да не се получи така, че КТБ се повтаря втори път.
Не знам каква позиция можем да заемем ние като изпълнителна власт, но това ми е коментарът по съдебната реформа, господин премиер.
Благодаря ви.

БОЙКО БОРИСОВ: Ние бяхме така любезни да преведем парите, допълнителните, по бюджета на съдебната система и те бяха така любезни да си ги раздадат за бонуси. А вие ще казвате, че тя е независима и правителството си е свършило ангажимента да я финансира. А именно затова се прави тази съдебна реформа, защото, господин Горанов, аз разбирам това, което казвате, защото аз лично съм се възмутил онзи ден, милиарди, до снощи близо два милиарда и осемстотин милиона са изстреляни по посока изплащането на депозитите в тази банка. Перфектна работа и на банките, и на Министерството на финансите, няма опашки, няма нищо, на МВР организация, няма грабежи, да чукна на дърво, няма кражби. Свършихме си работата така, както пише в художествената литература.

Затова с такова желание хората очакват и с такава подкрепа се ползва нашият правосъден министър в случая от всички нас за тази реформа, защото това е точно така. Все едно имаме две паралелни държави. Има ли по-важно, при положение, че държавата в момента милиарди изстрелва, за да спаси съдби на хора, за да си получат минималните или депозитите, които са си на правили? Няма. Чак февруари! През това време какво се случва вътре в банката? И аз, за Ваше успокоение, господин Горанов, вчера разговарях с главния прокурор и го помолих да вземат някакви мерки. Имам информация, че вътре продължават с имотите да се разпореждат по начин, по който ние само плащаме сметката и продължаваме да плащаме. Аз не виждам защо. Това, не знам дали е възможно, коментирам на глас, ако не, господин Иванов, ме спрете, но на Висш съдебен съвет не може ли да се попита? В края на краищата всичко това – този Висш съдебен съвет, тези съдии, тези прокурори, всички които сте там, ти като председателстващ, нали все пак ви интересува, че държавата изнемогва в желанието си и прави дългове държавата, огромни дългове в момента взимаме, за да спасяваме хора, и как спят спокойно – до 9 февруари да не се гледа това толкова жизнено важно дело. Просто най-колегиално, никой не нападаме, изрично просто да го поставите. В края на краищата, това също са българи, които би трябвало…

Аз не им казвам как да го решат, аз не казвам грешно или право, но не може ли да се съкрати този срок, или ако нещо неправилно са призовани, дали няма орган – инспекторат или вие ще кажете, който да попита „Извинявайте, господин или госпожа съдия“... Така както френският посланик излезе и попита. Понеже е френският посланик, ние всички подкрепихме и казахме „Да“ и си замълчахме. Но ето в случая пита финансовият министър – когато ние полагаме такива усилия, дали не може да се запита чисто професионално, когато следва такова тежко дело – отнемане на лиценз за нещо, за което милиарди отиват, дали не би трябвало, не казвам че не е – с големи букви казвам, че не е, но не би ли трябвало по-внимателно да се подготви едно такова дело при вероятността да се отложи след това чак за февруари? Сега сме декември! Цялата си доброта в момента искам да изкажа, но когато заверяваме платежни за по един милиард плащания, повярвайте ми, те дори във финансите не са виждали такива неща. Платежни нареждания за два милиарда, Иванов, и в същото време отлагаме да е догодина февруари.
Най-приятелски! Как да го кажа, за да не обидя някого, да не се почувства засегнат…

ХРИСТО ИВАНОВ: Това, което ще кажа тук, господин премиер, е, че въпросите относно организирането на правосъдието, това как се организира администрирането на процеса, са напълно легитимни. Те не са въпроси по съществото на делото. В този смисъл нито въпросите, които господин Горанов, нито въпросите, които Вие повдигате, са неуместни или нямат място.
Аз с конкретната ситуация не съм запознат, в този смисъл сега ще се въздържа от коментари, но това, което е възможно да направим, ще го проучим и ще ви докладвам с господин Горанов за това.

БОЙКО БОРИСОВ: Вучков?

ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Исках да кажа, че министърът едва ли точно може да отговори по конкретно съдебно производство как се развива то, защото има разделение на властите. Искам да напомня, че има вероятно и много други институции, включително от изпълнителната власт, които носят някаква отговорност за това, което се случи с КТБ. Ние на няколко заседания на Министерски съвет преведохме, Владислав Горанов ще каже точно колко милиарда от българския данъкоплатец, а тук се борим с министъра на отбраната за по десет, двадесет милиона лева, ако може да ни се увеличи бюджетът. Споменавам го и в контекста на бюджетната процедура, която тече в момента.

Бюрото за финансово разузнаване е към Държавна агенция „Национална сигурност“ и трябва да кажем някой все пак ще понесе ли отговорност за това, което се случи, или по стара българска традиция – пито-платено. Всички българи плащаме, че някой не си е свършил работата. Искам да напомня какви са бюджетите на някои структури за сигурност в България. За ДАНС за догодина са предвидени 110 милиона лева, Държавна агенция „Технически операции“ – 42 или 43 милиона лева. Абсолютно неясно е как се определят тези бюджети на фона на бюджетите, които се определят за МВР и за МО, при положение, че там работят много повече хора. Тоест, мисля, че е време и някой да помисли за отговорност на службите, които са проспали тази голяма далавера, наречена Корпоративна търговска банка, и просто не можем така с лека ръка да подминаваме харченето на милиарди левове по този повод, без да си зададем тези въпроси.

БОЙКО БОРИСОВ: Аз съм възложил да ми се направи справка, а доколкото знам и в парламента комисията ще има изслушване по действията или бездействията на структурите на МВР, съответно и на ДАНС и на други органи към тях в тази ситуация.
Аз в случая само искам да помоля да се види как нещо толкова важно би могло да се разгледа, след като са технически били пропуските, ако са технически, в по-скоро време, защото това касае огромни пари, които държавата харчи.
Това е, аз не се меся в делото, не коментирам правилно или не, въпрос на усещане и на разбиране.

Министърът на финансите го пуснах да отиде да се срещне с парламентарните групи по темата, свързана с частните пенсионни фондове и съответно това, което се предлага в Парламента – да се разясни темата на колегите, тъй като, знаете, протестите пред Министерски съвет и парламента на КНСБ бяха доста остри към нашата пенсионна реформа. С господин Калфин и финансовия министър и председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова в неделя разговаряхме няколко часа, постъпиха предложения, взехме решения, които да се предложат на всички парламентарни групи. Интерпретацията в медиите беше, че ние сме отстъпили от нашата реформа, имайки предвид вдигането на възрастта с четири месеца на година. Знаете, когато ГЕРБ управляваше самостоятелно, ние две години подред общо осем месеца вдигнахме възрастта. През последните години с пет години е вдигната възрастта, докато продължителността на живота за мъжете в България е 69 години и половина. Затова се съгласих до края на 31 март в парламента да се проведе този дебат, тъй като е ясно, че възрастта ще се вдига. Ние правим и много в здравната реформа, така че съм убеден, че и продължителността на живот ще се вдига, така че солидарно с това да се повишава и пенсионната възраст. Много мога да ви говоря по темата. Въпросът, който е най-спорен (не знам защо) в парламента, е дали българинът е информиран и дали българинът може да взима самостоятелно решение.

Аз съм убеден, че няма по-демократично от това да можеш да взимаш сам решение какво да правиш. Не е аргумент да считаш, че някой е по-глупав и трябва от негово име да взимаш решения – това, което в момента прави държавата.
Аз съм демократ и не виждам защо някой трябва насила да ме кара да преценявам къде да си държа парите. Обратната логика, че това е правилно, изисква да кажем тогава и в кои банки да си държим парите. Хората явно не могат сами да вземат решения в кои банки да си държат парите. Да кажем и в коя застрахователна компания да си държат парите, защото те явно не разбират и не могат да преценяват. Или да кажем тогава къде да отиват да пазаруват, защото те може би не знаят на кой пазар на отидат. Да вземаме от тяхно име решение, ние това 45 години го живяхме, когато вземаха решения други как да живеем правилно. Ние трябваше само да манифестираме, ръкопляскаме и да казваме „Мерси”.

В случая думи като национализация, вземане, махане са не лъжа, а груба манипулация. Единственото, което сме казали и сме се съгласили със синдикатите, с хората на тази среща (Калфин ми е свидетел) е, че даваме възможност всеки българин сам да преценява къде да си държи парите. Сам. Дали, образно казано, както беше навремето – в държавната спестовна каса, в случая е НОИ, или в частен пенсионен фонд да си остави партидата. Къде им е проблемът на частните пенсионни фондове да ви кажа. Досега те бяха абсолютно спокойни, че на датата, в която се плащат заплатите и се отчисляват пенсиите, техните 5% си отиват задължително. Те трябва да работят с хората. Те трябва да ги убеждават. Сега трябва да кажат: „Добър ден господин Московски, Вашите пари са в нашия фонд, доходността е еди каква си. Така сме ги инвестирали. След години вместо 10 ще получите 12 хиляди евро. Доволен ли сте?”, „Разбира се”, „Благодаря” и парите си остават там. Никой не кара никого да си мести пари, забележете. Само, че фондовете трябва да си пуснат реклама. Трябва да си обяснят каква е доходността, да влязат в една конкурентна обстановка.

В случая държавата автоматично им препраща парите и ако ви изпитам сега, не искам да ви излагам, ще се окаже, че вие не знаете къде си държите парите. Защото заради вас мисли някой от държавата. Кой е този някой и аз не го знам и как са го решили тогава нашите парички къде и в кой фонд да отидат... Само че, имайте предвид, че после ще кажат: по времето на реформаторите, ГЕРБ, АБВ и, например, с подкрепата на патриотите частните пенсионни фондове раснаха. И ако нещо се случи, пак държавата трябва да ги подкрепя и ще кажат: „Ама чакай, те не са взели мерки”.

Аз искам просто хората сами да поемат риск – като искат по-голяма доходност или по-голяма лихва в банка, отиват в една банка. Като искат повече сигурност, отиват на друго място. Българинът е свободен, в ХХІ век сме. Не можем да кажем на 18-годишните, че за една година няма да се информират. Тези фондове ще отидат и човек по човек – това са им клиентите, за тях вземат пари. Какво лошо и какво неконкурентноспособно виждате, къде виждате национализация?! Аз не мога, Калфин, да видя национализация в правото да си избереш.

Сутринта слушам: скандал, национализация, прибират парите на хората! Чакайте, това го направи Орбан в Унгария, той ги национализира. Ние само даваме право на избор. Сравниха ме, че такова нещо приемаме. Ние не приемаме такова нещо.
От 1 януари никой не трябва да си мести парите, но фондът трябва да го убеди, че много добре работи с него. Ние помагаме на хората да бъдат убедени, Ненчев, къде виждаш лошо! Национализация виждаш ли?

НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Не виждам.

БОЙКО БОРИСОВ: Не виждаш. Два дни бяхме и с госпожа Кунева, и с Радан Кънев в Берлин – въобще не е станало въпрос за тази тема, защото това е исконното демократично чувство да дадеш на човека сам да определя какво да прави. Утре Христо Иванов може да каже: „Ще влизат само в централния затвор, няма да ходят в други затвори. Ние определяме, че той е най-правилен”. Утре министърът на просветата може да каже: „Не, ще учат само в този университет. Ние сме преценили, че те са най-добрите преподаватели”.
Свършвам с тази тема. Исках все пак да ви обясня, защото чувам – проблеми в коалициите. Не виждам дали реформаторите в случая или ГЕРБ биха били против да дадеш на човека правото на избор. А съответно да създадеш конкурентна среда между частния и държавния. Навсякъде частникът би трябвало да спечели, защото има по-гъвкава система.

Ако някъде имат проблеми, то не е наш проблем. Той ще стане наш проблем в някой фонд. Тогава ще стане наш проблем, защото сега могат да плащат 50 лева или колко на миньорите? Дали миньорите, ако ги оставим с 50 лева пенсия, ще отидат пред някой фонд или ще дойдат тук да мятат камъни. Искам да задам въпрос – къде мислите, че ще отидат? Къде?

Зададох риторичен въпрос, но бяха длъжен да ви обясня. Ако имаше хей толкова нещо, в което да се усъмня, да искаме. Друг е въпросът, ако искаме сега да създадем някой друг фонд – например „Фонд Калфин” и да преместим парите, или „Фонд Дончев”, разбирам да ме упреквате. Ама сега даваме право само на хората. Затова изпратих финансовия министър това да им обясни на колегите в парламента, защото не знам информацията дотам как се пречупва и как стига. Безспорно има много интереси да се разбива коалицията, доверието между нас, да има нестабилност в страната, включително и в сриването на рублата трябва да се намери, и нещо във външно-политически план да се работи. Не искам никого да засегна, но това се налага от само себе си. Така че, нека да си бъдем единни, реформатори, европейски настроени.

Искам специално да ви информирам за срещите, които проведохме в Германия – и в Бундестага и в Канцлерството. Трябва да ви кажа, че отзивите оттам са изключителни и то не заради някой от нас, че е много хубав, а заради това, че, бидейки заедно госпожа Кунева, Радан Кънев, Цветанов, Кафин, Дончев, показахме в Бундестага, в Канцлерството единство, стабилност, гаранция.
Господин Калфин отиде при социалдемократите в Бундестага. Хората се успокоиха. В смисъл, ясно е, че можем да направим добри неща.
И тази първа точка – приемане на стратегията в съдебната система, се чака от целия народ и от Брюксел включително като структуроопределяща.

МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин премиер, действително единството на правителството и на парламентарното мнозинство е подчертана навсякъде като условие, без което България не може да продължи напред.

Искам да Ви кажа, че говорейки с моите колеги от Реформаторския блок вчера късно вечерта, мога да ви уверя, че в тази размяна на мнения по конкретния повод, който Вие споменахте, няма нищо, което да заплашва единството.

В нашето коалиционно споразумение е записано, че продължаваме пенсионната реформа в търсене на възможности за допълнително нарастване на пенсиите, съобразяване на пенсионната реформа с демографските и социалноикономически характеристики на страната и запазване на уредбата за пенсиониране и работещите до приемане на цялостна пенсионна реформа през 2015 година.

Аз наистина много разчитам на тази среща, която финансовият министър ще има с цялата група на Реформаторския блок. Отправната точка за моите колеги е, че капиталовият стълб е предназначен да компенсира някои дисбаланси в пенсионната система след 20, 30 години и желанието тристълбовият модел на пенсионната система да отчита обективни демографски реалности.
Считаме, че когато се обсъди в цялата сложност пенсионната реформа, ще дадем по-стабилни решения и хората ще знаят не само на каква възраст се пенсионират, но и при какви условия.

Подчертавам, че този диалог е нещо, с което сме свикнали. Част от начина, по който се вземат решения в коалицията и по никакъв начин няма да постави под въпрос желанието ни да намерим общо решение.

БОЙКО БОРИСОВ: Има специалисти – да го решават. Това беше искане на синдикатите. Говорихме го и с колегите. Затова в парламента имаме парламентарни групи – ако искат, да го гласуват, ако искат – да не го гласуват. Ние сме дали нашето предложение.
Просто исках да ви информирам за нашата позиция и считам, че е правилна. Ако преценят, че не е правилна, имат правото като парламент и наш работодател да вземат каквото искат решение.
Приемаме точка 22.