Целият пропаганден арсенал на Кремъл се насочи към Навални след смъртта му

Елена Фурнаджиев, Factcheck.bg. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз. 

След смъртта на руския опозиционен лидер Алексей Навални в публичното пространство се разпространяват множество версии за това какво и как се е случило, и кой (не)носи отговорност за него. Във всички тях е подчертана липсата на каквато и да е връзка между смъртта на политика и режима на Путин и са развити сюжети, често граничещи с теорията на конспирацията. 

Антиразказите за Навални събират в едно всички пропагандни тези, които Кремъл използва, за да дискредитира не просто образа на своята политическата опозиция, а и самата идея за демократична опозиция изобщо. Като всяко нещо, произхождащо от либералната демокрация, опозицията също е морално деградирала, „сексуално деформирана”. Да си опозиция на властта означава да си предател, враг на държавата, пише в книгата си „Пътят към несвободата” историкът Тимъти Снайдер. А щом си предател и враг, значи неизбежно работиш с други врагове на Русия – Западът, САЩ, ЦРУ. 

Смъртта на Навални като провокация от Запада

Новината за гибелта на Навални идва по време на откриването на международната конференция по сигурност в Мюнхен и според Кремъл това съвпадение не е случайно. Опозиционният лидер е умрял „точно навреме” – в навечерието на втората годишнина от нападението над Украйна (т. нар специална военна операция) и месец преди президентските избори в Русия. И след като интервюто на Владимир Путин пред Тъкър Карлсън е повлияло „поразително на света”, по думите на главния редактор на RT Маргарита Симонян.

Повечето държавни лидери, реагират веднага, като директно или индиректно посочват режима на Путин като отговорен за смъртта на опозиционния лидер. За Москва тези реакции са удобен повод да обявят, че Западът е бил „подготвен за новината“ и че е в ход поредната кампания срещу Русия. 

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определя изявленията като „истерични, абсолютно недопустими и неприемливи“.

„Моменталната реакция на лидерите на НАТО е сама по себе си саморазобличителна“, пише в Телеграм канала си говорителката на Руското външно министерство Мария Захарова. Минути по-късно в следващ пост тя доразвива теза си, че тези реакции са плод на „предварително подготвена методика“ и че схемата „във всяка ситуация обвинявай Русия“ е пусната в действие. 

„У нас опозицията не е опозиция. Това са сектанти. При тях съществуват признаците на тоталитарна секта ( …).всички тези сектанти в Мюнхен бяха подготвени, те дори имаха готови некролози“, коментира смъртта на Навални един от любимите пропагандатори на Кремъл Владимир Соловьов в своето предаване. И допълва, че затова не мисли, че нарушава християнските ценности като не говори добро за починалия.

В същото време е в ход и кампания за дискредитиране на Запада. Внушава се, че зад „престорения интерес“ към Навални прозират други цели като налагане на санкции и търсене на политическа пропаганда.

Западът е обвинен и в русофобски предразсъдъци и прилагане на двоен стандарт срещу Русия. Най-често използваният „контрапункт на Навални“ е излежаващият присъда във Великобритания Джулиан Асанж. 

Агент на чужди разузнавания

Сюжетът, че само Западът има интерес от ликвидирането на Навални, върви неотклонно с разказа за Навални като „пионка на Запада“, агент и предател. Руският активист влиза в тази „роля“ още през 2020 г. след неуспешния опит да бъде отровен.

Разследване на  Bellingcat разкрива, че отравянето му е извършено от руските специални служби. Коментирайки тези разкрития, Путин, смеейки се пита: „Но защо им е да го тровят? На кого му е притрябвал?“. Той определя публикацията като „измишльотина“, която не представлява „никакво разследване, а легализация на информацията на американските тайни служби“. Така наративът, че Навални е свързан с чужди разузнавателни управления в случая ЦРУ вече е официализиран.

Година по-късно, финансираната от Кремъл и санкционирана от Европейския съюз руска медия, RT публикува видео, в което твърди, че показва Алексей Навални при среща с агент на британските тайни служби, за да търси финансиране за организиране на цветна революция в Русия. Независимо, че според самата руска медия човекът от кадрите не е Навални, той вече е етикетиран и като „агент на МИ6“ 

За отравянето на Навални е намерена и друга „удобна версия“. Че сам е погълнал отровата или че е използван негов двойник. Този разказ придобива широко разпространение в акаунти на английски език тип ботове под публикации на Алексей Навални и екипа му.

Кремъл опитва не само да дискредитира своя основен опонент, но и да омаловажи стойността му като политически активист. Една от избраните тактики на руските власти е да не се споменава по име Алексей Навални. Така говорителят на Кремъл Дмитрий Песков го нарича „берлинският пациент“, прякор, който се възприема и от Путин и който се използва и сега след смъртта му. В последващи изявления Песков определя Алексей Навални като „маргинална квазиопозиция“, т.е човек, който не представлява политическа заплаха за управляващите и няма смисъл да му се обръща внимание.

Маловажността на Навални се внушава и в България – от политици и от постове в социалните мрежи. Въпросът „Защо ни занимавате с Навални?“ е противопоставен на „важните за българския дневен ред проблеми“.

Екстремист и престъпник

В информациите за смъртта на Алексей Навални всички официални руски източници подчертават, че той е включен в списъка на терористите и екстремистите на Росфинмониторинг.

Разказът за „престъпника, екстремиста и терориста“ Навални е изключително характерен за режима на Кремъл. Един от най-активните опоненти на Путин трябва да бъде представен като човек, на когото не може да се има доверие, който не спазва законите и е воден от „нечисти“ политически амбиции.

Преди да почине руският общественик е натрупал присъди за общо 30 г. затвор по различни скалъпени обвинения, целящи да се ограничи политическото му влияние в Русия. Първите дела срещу него започват още през 2013 г. и са за разхищаване на държавно имущество и за „мошеничество“.

Последните шест обвинения за различни „прояви на екстремизъм“ от август 2023 г. му носят 19-годишна присъда, която той излежава в различни затвори със строг режим.

Междувременно, основаният от него Фонд за борба с корупцията (ФБК) е обявен за екстремистка организация и е включен в списъка на „чуждестранните агенти“ заради това , че „под прикритието на либерални лозунги“ свързаните с Навални организации са „ангажирани в създаването на условия за дестабилизация на социално-политическата ситуация“. Голяма част от сътрудниците му също са осъдени по обвинения в екстремизъм.

„Веселата вдовица“

Публикации в социалните мрежи допълнително дискредитират образа на Навални като обвиняват съпругата му в непристойно поведение. 

Разказът за „смеещата се“, „гримирана“, „нескърбяща“ вдовица Юлия Навалная обслужва едновременно две цели. Внушава се, че зад поведението й прозират не само невярността към починалия й съпруг (неуважение към изконните ценности), но и поводът за убийство му (криминален мотив). 

Още в деня на смъртта на съпруга й в социалните мрежи се появяват манипулирани или извадени от контекста снимки на Юлия Навалная. На една от тях тя е по къси панталони на плажа заедно с непознат мъж. Внушението е, че снимката е направена в деня на смъртта на съпруга й и че става дума за любовни отношения. Проверка на AFP вече установи, че изображението е от 2021 г. и е взето от инстаграм акаунта на  бизнесмена Евгений Чичваркин, близък приятел на Навални и негов основен спонсор. На друга снимка с помощта на фотошоп Алексей Навални е заменен с бизнесмена. Оригиналът показва как Юлия Навалная прегръща съпруга си в съда.

Друга снимка, от която е изрязан съпругът й, и фалшифицирани документи обвързват Навалная с журналиста от Bellingcat Христо Грозев. Твърди се, че материалите са разпространени от бивша служителка на ФБК в инстаграм. Проверка на Factcheck.bg показва, че нейният профил вече не съществува, но откри същата информация в сайта IntelDrop. Factcheck.bg неколкократно е писал за дезинформацията, разпространявана от него. 

Показаните документи са фактури от сайта Booking, които би трябвало да „докажат“, че Грозев и Навалная са прекарали заедно ваканции в Ница и Шамони. Според Елиът Хигингс, основател на Bellingcat, показаният документ съответства на отменена резервация за април 2024. 

След като Юлия Навалная обяви, че ще продължи делото на мъжа си, името й се появи в нова скалъпена история. Твърди се, че майката на починалия политик – Людмила, е отправила аудио обръщение към вдовицата, в което й забранява да спекулира с името на сина й и я обвинява, че се появява „безсрамно и публично в обществото с други мъже“, присвоила е цялото имущество на Алексей и всъщност не е омъжена за него от 2021 г. 
 
Според главния редактор на руския сайт „Проверено. Медиа Илия Бер“ гласът на Людмила Навалная е фалшифициран, като за целта са били използвани нейни стари изявления. Записът е публикуван в Телеграм канала Signal, който според журналиста е свързан с „пропагандната мрежа на Кристина Потупчик, финансирана чрез администрацията на руския президент“. Снимката, с която „обръщението“ се разпространява в българското онлайн пространство, е взета от скорошен видеозапис на майката на Навални, в който тя призовава тялото на сина й да й бъде предадено веднага, показа проверка на Factcheck.bg.