Цинизъм в страната на екзекуциите! Жени празнуват успехите си там, където свободата я няма

Над 230 души бяха убити в държавата на аятоласите по време на ожесточени сблъсъци с местната полицията. В края на миналата и началото на тази година на бесилото увиснаха четирима младежи, дръзнали да въстанат срещу робството на жените. Правното основание за изпълнение на смъртните присъди бе, че са наранили служители на реда.   

На този фон преди броени дни в Иран се проведе първият Международен конгрес на жените с влияние. За събитието научаваме от постовете във Facebook на журналистката Оля Ал-Ахмед. От снимките се вижда, че разговорите са проведени в модерна зала, като всички дами, независимо от религията си, са били с хиджаб или забрадки. А на трибуната от два екрана строго ги е “гледал” духовният водач на Иран Али Хаменей. 

Журналистката разказва с патос във Facebook: “Първият Международен конгрес на жените с влияние премина в Техеран под егидата на първата дама Д-р Джамиле Аламолхуда, в прекрасна дружествена обстановка, в топла атмосфера, с невероятно гостоприемство от иранска страна, професионална организация и много интересни теми. Конгресът беше много полезен от гледна точка и на обмен на мнения и обмен на координати с видни, интересни дами от цял свят”. 

В разказите на Оля Ал-Ахмед няма и думичка за трагичните събития в Иран, превърнали се в новина №1 на всички световни агенции. “254 делегатки от 90 страни се събраха в Техеран, за да обсъдят влиянието на жените в обществото и постиженията на жените по света, вкл. и в Иран. В първия ден, преди конгреса ни показаха невероятните постижения на иранските жени в областта на технологиите, фармацията, медицината и културата. В рамките на конгреса бяха обсъдени и проблемите на ислямските жените в различните общества”, допълва българската журналистка.

Тя разказва за атмосферата на Конгреса още: “Пет първи дами, заедно с първата дама на Иран, откриха конгреса с впечатляващи речи! Най ми допадна речта на съпругата на президента на Сърбия Вучич - Тамара Вучич. Затова отидох при нея да се запознаем и да поприказваме”. Отбелязва също така, че начело на руската делегация е била директорката на Третяковската Галерия в Москва - Зельфира Исмаиловна Трегулова. 

Оля Ал-Ахмед в заключение пише: “Една незабравима седмица в Ислямска Република Иран! Седмица без интернет, без работеща сим-карта, без връзка със света, но в пряк контакт с един напълно различен свят, който се представя не така както е…”. 

“Незабравимо” бе и моето пребиваване в Техеран преди много години, когато родителите ми работеха там, а аз учех в училището към Руското посолство. За месеци пред очите ми се смени рязко картината на живота, защото преживях края на ерата на шах Реза Пахлави, революцията и след това идването на аятолах Хомейни. Настана време, в което дори баща ми не можеше да ни познае с майка ми на улицата, защото бяхме задължени да ходим забулени. Съвсем ясно си спомням как, докато се движим свободно, автомати на десетки иранци се насочваха към нас. И докато траеше проверката под дулата на оръжията, чаках да умра. После вървяхме разтреперани до следващия полицейски пост, където се повтаряше същото.  

Уверяваха ме, че иранците били силно предани на семейните ценности. Но не можех да си обясня защо, докато пресичам пазара, магазина или просто си вървя по улицата, макар и здраво хваната за родителите ми, нечии мъжки ръце все се провираха под роклята и ме опипваха. Ясно си спомням тази гнусотия, бях на 8 г. “Умирах” и стотици нощи, докато озверяла тълпа мъже викаше с пълно гърло под прозорците на апартамента ни: “Смърт на булгаристан”. Дори вкъщи не се чувствах защитена, защото стаите ни се тарашеха от службите при всяко наше излизане. Разпознавахме за неканите гостите по разместените предмети. Много често “усещахме” кола след себе си. Имаше случаи на пребити българи, които много бързо след това напуснаха мисията. 

На плажа на Каспийско море се изкушавах да се изкъпя. Виждах, обаче джипката с моралната полиция как “шари” по плажната ивица, за да ми напомни, че ако вляза във водата, трябва задължително да съм с дрехите. В противен случай наказанието беше десетки удари с камшик. 

Случи се така, че в продължение на няколко дни вкъщи не ми разрешиха да пускам телевизия. След това научих, че на живо са излъчвали екзекуциите на заловените проститутки. Закарали ги на стадиона, вързали ги и ги замерали с камъни, докато издъхнат.  

От тогава минаха много години и вярвах, че нещата са се променили. До момента, в който същата тази морална полиция не уби като куче Махса Амини. Племенницата на аятолах Али Хамейни - Фариде Морадхани също е била арестувана заради признанието, че иранската власт е "кървав режим, избиващ деца".

Във видеообръщение тя казва: „Това е режим, който не спазва нито един от религиозните си принципи и за който не съществуват никакви закони и правила. Тези хора познават само силата и използват всички възможни способи, за да си запазят властта." 

Няма да се изненадам, ако сметнете, че  Международната конференция на успелите жени в Иран е гавра с човешкия живот и достойнство. Как изобщо някой може да празнува успехи там, където свободата я няма?! 

Катя Илиева