Дори в Москва – град, който традиционно получава приоритетен достъп до държавните ресурси – на много бензиностанции се образуват опашки. На места колоните се движат бавно, а други обекти затварят, след като изчерпят наличните количества гориво, пише BBC.
Недостигът вече се усеща от обикновените руснаци
Много шофьори описват ситуацията като тревожна. Част от тях се оплакват от часове чакане и растящи цени, докато други признават, че се колебаят дали изобщо да предприемат по-дълги пътувания.
Въпреки недоволството повечето избягват открито да обвиняват Кремъл. Един от интервюираните от BBC признава с усмивка, че „в нашата страна не можеш да кажеш кой е виновен“.
Други определят ситуацията като парадоксална за държава, която е сред най-големите производители на петрол в света.
Украинските удари започват да променят ситуацията
През последните месеци Украйна значително увеличи ударите с дронове и ракети срещу руски петролни рафинерии, включително в близост до Москва. Целта е да бъде ограничен капацитетът на Русия да произвежда горива както за армията, така и за вътрешния пазар.
Паралелно с атаките руските власти все по-често ограничават достъпа до интернет в различни региони с аргумента, че това затруднява украинските дронове.
Комбинацията от повредени рафинерии, логистични затруднения и прекъсвания на комуникациите вече се отразява върху снабдяването с горива.
Ограничения в цялата страна
В социалните мрежи се разпространяват кадри с километрови опашки пред бензиностанции и конфликти между чакащи шофьори.
В курортния град Анапа казаци са изпратени да поддържат реда. В много региони е въведено ограничение върху покупките на гориво, а използването на туби е забранено.
В части от Сибир местните власти вече осигуряват мобилни тоалетни за хората, които чакат с часове на опашка. На места са намалени автобусните линии и сметосъбирането, а земеделски производители предупреждават, че недостигът на дизел може да затрудни прибирането на реколтата.
Кремъл признава проблема
Президентът Владимир Путин публично призна, че украинските атаки създават затруднения, но настоя, че ситуацията „не е критична“.
Властите вече увеличават вноса на горива, субсидират цените и разрешават продажбата на по-нискокачествени горива, за да ограничат недостига.
Отразява ли се кризата на обществените нагласи?
Независимият руски социологически център „Левада“ отчита спад в обществената подкрепа за Путин. Според последното проучване одобрението към президента е около 74%, а делът на руснаците, които смятат, че страната се движи в правилната посока, е намалял от 61% през май до 52%.
Проучване на Gallup показва, че руснаците оценяват икономическата ситуация по-песимистично от когато и да било през последните две десетилетия. Дори държавният ВЦИОМ отчита спад в общественото доверие към Путин.
Според консултанта Кристофър Уифър горивната криза може да се окаже повратен момент за руската икономика, тъй като нарастващите разходи от войната започват да ограничават икономическия растеж.
Ще принуди ли кризата Кремъл да промени курса?
Според част от украинските анализатори именно подобен натиск върху ежедневието на руснаците може постепенно да увеличи общественото недоволство и да създаде натиск за край на войната.
Други експерти обаче са скептични. Професорът по международни отношения Нина Хрушчова смята, че очакванията икономическите трудности сами по себе си да доведат до политическа промяна са нереалистични.
По думите ѝ при засилен външен натиск Путин по-скоро ще отговори с още по-твърд курс и по-силни репресии, отколкото с отстъпки.
Междувременно руският президент продължава да демонстрира решимост да води войната. При посещение на военни части той заяви, че руските сили запазват стратегическата инициатива и нареди да бъде анализирано участието на европейските съюзници на Украйна в бойните действия. Именно тази последна формулировка предизвика тревога сред западни дипломати, които все по-често обсъждат въпроса дали Кремъл не подготвя нова ескалация.
