Когато човек е в обострено състояние , е съвсем естествено да постъпи в болница. След изписване нашите пациенти имат нужда от психосоциална рехабилитация. Такова липсва. В болниците има достатъчно места. В психиатричните болници има едни пациенти, които са трайно настанени. Измамени, близките им не ги искат или извършили тежки престъпления.  Те живеят по една година в болницата.

Това са 250-300 души. Държавата е длъжна да направи така, че те да се настанят в социална институция или да направи така, че близките им да ги гледат. Трябва да има мрежа от дневни центрове и армия от психолози и социални работници. Трябва да има водещ на случая. Да се създаде информационна система, но не за да бърка всеки в нея, а да ни даде верни и точни данни какво, колко и как се боледува. Тогава ще можем да планираме здравни разходи. Системата сега е тежко недофинансирана.

До информационната система достъп трябва да имат само психиатри и администраторите, категорична съм. В психиатричен стационар понякога отиват хора с тревожни и панически разстройства. В закона е записано за „служебно ползване“.  Това означава, че ще го ползват полиция, прокуратурата, ЧСИ и т. н. Това не е редно. И лекарите дори не трябва да имат достъп до тази информация.

 Психиатърът Анета Аничкина допълни : Лечението може да е вътреболнично и извънболнично. Последното липсва така, както трябва.  Психичното разтройство не изглежда по един и същи начин. Някои заболявания се експресират по-буйно и хората се страхуват и настройват. Държавата е тази, която трябва да поеме грижата за психично болния човек. Навсякъде по света е така.