Реклама / Ads
3| 2860 |23.05.2023 НОВИНИ

Убита от агенти на ДС, живяла в бунт срещу тоталитаризма: 111 г. от рождението на Яна Язова

.
Яна Язова, през 30-те години. Снимка от архива на проф. А. Балабанов Източник: ДА „Архиви“
Бурен живот, скандали и мистериозна смърт, останала без отговори и към днешна дата. Днес се отбелязват 111 г. от рождението на Яна Язова - писателката, отказала да се подчини на социалистическия режим и да стане част от групата казионни творци около Тодор Живков.

Истинското й име е Люба Ганчева. Родена е в семейство на учители през 1912 г. и е родственица на революционера Христо Ботев. 

 

Умира при неизяснени обстоятелства като широко се смята, че виновни за смъртта й са агенти на Държавна сигурност. Случаят обаче така и не се разплита. Тя учи в Лом, Видин и Пловдив, а завършва Първа девическа гимназия в София. Пътят й я отвежда до Софийския университет, а по-късно стига и до Сорбоната в Париж, където специализира в периода 1937 - 1938 г. 

 

В Яна Язова е бил влюбен проф. Александър Балабанов, който е пръв приятел на цар Борис III. Той е неин покровител и меценат, а освен това измисля и нейния псевдоним. Почти целият период от нейното творчество преминава под напътствията му. 

 

Балабанов осуетява сватбата й с милионера Джон Табаков. Отношенията между двамата предизвикват обществен скандал поради 33-годишната разлика във възрастта им.

В очите на Язова обаче това няма значение. Балабанов е неин герой, независимо от възрастта му. Той се влюбва в нея от пръв поглед през 1930 година и я обича до края на живота си. Видният преводач и критик е всичко за нея.

 

Язова обаче се омъжва през 1943 година за инженер Христо Йорданов. Той е един от ръководителите на Радио “София“, живял 16 години във Франция. Той й осигурява материално възможността да твори и й спестява униженията, на които са подложени писатели като нея, които не пожелават да ръкопляскат на режима.

 

Въпреки че творчеството й е възхвалявано, а самата Яна Язова е сочена за огромен талант, любовната й история с по-възрастния от нея проф. Балабанов предизвиква и негативни реакции. Творческите й заложби все пак не са съвсем категорично приети - Елисавета Багряна коментира, че Язова е “излишно превъзнасяна”. 

 

Въпреки това днес поезията на Язова е призната за едно от най-върховните постижения в българската литературна класика.

 

Язова отказва да се присъедини към писателите, които след 1944 г. приемат социалистическия реализъм за свой художествен метод. През 1959 година умира съпругът й, а година по-късно тя се опитва да излезе от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа “Левски“ на издателство “Народна култура“. Ръкописът е одобрен за печат, но Язова трябва да премине през обичайната процедура за т.нар. буржоазни писатели – да се покае.

 

Точно когато издателството включва романа на Язова в плановете си, писателката получава обаждане от “Работническо дело” с искане да напише стихотворение за Георги Димитров. Язова отказва, а когато отива да вземе аванса в издателството й казват, че “Левски” няма да бъде издаден. 

 

Яна Язова умира при неизясними и до днес обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е нейна записка в бележник от 19 май 1974 година. Тялото й е намерено вероятно месец след смъртта й - през август, разложило се заради неуморната жега. Това заличава почти всички доказателства, които биха могли да помогнат на разследващите да стигнат до дъното на случая. 

 

Въпреки това около врата й е намерен омотан колан на халата, с който е била облечена. Регистрирани са и следи от насилие. 

 

Извършителите така и не са намерени. 

 

Една от основните хипотези е, че извършители на убийството са агенти на Държавна сигурност. В архивите на ДС обаче не е намерено досие на Язова. Не се изключва възможността то да е било унищожено. Смята се, че тялото й съзнателно е било оставено да се разложи на жегата, за да  бъдат заличени следите от убийството. 

 

Апартаментът на Яна Язова е даден на Димитър Алтънков от УБО, който е бил личен фотограф на Тодор Живков. 

 

След смъртта й изчезват оригинали на неиздадените й романи.  Въпреки че от Съюза на българските писатели е назначена комисия в състав: проф. Тодор Боров, Матей Шопкин и Харалампи Харалампиев, която да проучи жилището й за ръкописи, Николай Хайтов, тогава председател на Творческия фонд на Съюза на българските писатели, елиминира комисията и самоволно влиза в жилището на мъртвата писателка заедно с юрисконсулта Христо Д. Аянов.

 

Няколко месеца Хайтов и Аянов отклоняват също опитите на ЦДА да прибере архива на Язова.

 

Едва на 29 октомври 1974 г. Величка Филипова, началник на архивите, успява да преодолее съпротивата му и служители на Централния държавен архив прибират остатъците от архива на Язова. Между тях има само чернови на неиздадените й романи, благодарение на които от 1987 г. нататък творбите излизат с името на авторката си. По-късно Аянов е уволнен, а Хайтов отстранен като председател на Творческия фонд.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 40| 2607 |28.04.2023 Костадинов пак опитва със закона за чуждестранните агенти и се надява да няма отпор като в Грузия . 24| 2572 |12.04.2023 Според Костадинов България е колония. Говори пак за чужди агенти и национален интерес . 1| 2839 |07.04.2023 НПО: Заплахите към намерената убита жена в София са отпреди половин година . 2| 2826 |07.04.2023 Намерената в багажник жена: Убита от партньора си, не е подавала сигнал до МВР

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads