Учебник по пропаганда. Путиновите истини за новото руско поколение

Митът за „злия Запад“ — централен в новата историческа пропаганда

Митът за злия Запад, винаги на ръба да нападне Русия, дълго време служеше на съветските лидери — и сега се завръща с пълна сила в Русия на Путин. Той вече е вграден в учебниците по история, съавторствани и курирани от помощника на Путин Владимир Медински — бивш министър на културата, сега преговарящ с Украйна, пише EUvsDisinfo.

Новите учебници за 10–11 клас бяха въведени през 2023 г. Путин отдавна настояваше, че трябва да се пренапишат, но войната срещу Украйна даде последния тласък.

Страхът от външен враг — реален или въображаем — е един от най-старите и най-надеждни инструменти за обединение на народа и отклоняване на вниманието от вътрешните проблеми. Нека видим как идеята, че Западът е „вечен враг“, който лъже, заплашва и подкопава Русия, се преподава официално на децата в руските училища.

Разкази за война: основа за недоверие

Наративът за „предателството на Запада“ се изгражда постепенно. В главата за събитията преди Втората световна война западните демокрации са представени като лицемерни и ненадеждни, обвинени в това, че са умиротворявали Хитлер и по този начин са му дали възможност да нападне СССР. Учебникът твърди, че Великобритания и Франция са се опитали да „сблъскат“ СССР и Германия — манипулация, която цели да отклони вниманието от пакта Молотов–Рибентроп.

Глава завършва с обвинение към европейските държави — особено Полша, Чехословакия и балтийските страни — че разрушават съветски паметници. Не се споменава, че тези паметници са символи на съветска окупация. Според учебника, „оскверняването на съветски паметници“ е равносилно на предателство към собствените предци.

Тук се цитира дълго изказване на Путин от парада на 9 май 2023 г., в което той осъжда премахването на съветски паметници и го свързва с войната в Украйна. Всичко това служи за легитимация на агресията — „Украйна щеше да нападне Русия, ако не я бяхме изпреварили“.

Западът като саботьор на съветския проект

След Втората световна война — според учебника — почти всички проблеми са причинени от Запада. Студената война се представя като изцяло предизвикана от САЩ. Съветската блокада на Западен Берлин напълно липсва. Разширяването на съветския контрол в Източна Европа е описано като „създаване на пояс от приятелски държави“.

Телеграмата на американския дипломат Джордж Кенън, която анализира режима на Сталин, е представена като „агресия без причина“. Учебникът заключава: „Отговорността на Вашингтон и съюзниците му за началото на конфронтацията е очевидна“.

Съветската икономика също е реабилитирана: за упадъка ѝ се обвиняват само западните санкции. Моделът на петилетките и държавните предприятия е представен като естествен и правилен.

Перестройката на Горбачов е описана като „криза, която Западът използва, за да унищожи геополитическия си съперник – СССР“. Помощта към Русия през 90-те е изобразена като експлоатация: „Вашингтон и съюзниците му искаха да завладеят руските ресурси и да изключат Русия от великите сили.“

Украйна – върховното предателство

Кулминацията на наратива е революцията в Украйна през 2013 г. и последвалата руска агресия. Главата за „специалната военна операция“ започва с дълъг списък от уж доброжелателни руски жестове към Запада: подкрепа след 11 септември, споразумения за оръжия, енергийни партньорства.

Изводът: „Западът се уплаши от нарастващата мощ на Русия и започна да я обкръжава чрез разширяване на НАТО“. Учебникът твърди, че „Западът избра Украйна като оръжие срещу Русия“. Реториката „Западът ще се бие до последния украинец“ е директно преповтаряна.

Функцията на мита

Като представя Запада като вечна заплаха, Кремъл създава атмосфера на обсада и подозрение. Така се подтискат всякакви вътрешни критики. Корупцията? Цензурата? Войната? — всичко е оправдано, когато „врагът чука на вратата“.

Демократичните институции се представят като троянски коне, човешките права – като западна измама, а независимите медии – като чужди агенти.

Същата параноя, нова опаковка

Няма нищо ново в това. Медински просто облича съветската параноя в съвременна опаковка. Ленин е заменен от Путин, комунизмът – от „суверенната демокрация“. Свободата е опасност, а историята – инструмент за контрол.

Разликата днес е не в съдържанието, а в публиката: цяло поколение руски деца, обучавани да възприемат света като поле на битка, пълно с врагове и конспирации.