Учени са извлекли ДНК на Леонардо Да Винчи от ренесансови творби

Изследователите са открили следи от ДНК върху рисунка с червен тебешир върху хартия, озаглавена „Святото дете“, която вероятно е дело на да Винчи, както и върху писма, написани от неговия предшественик Фрозино ди Сер Джовани да Винчи, съхранявани в исторически архив в Италия.

Според проучването, някои Y-хромозомни ДНК последователности от произведението „Святото дете“ и от писмо, написано от един от братовчедите на Леонардо, изглежда принадлежат към генетична група хора с общ произход в Тоскана – региона, в който е роден художникът. Когато учените сравнили тези Y-хромозомни последователности с обширни референтни бази данни, най-близкото съвпадение било открито в рамките на широката линия E1b1 / E1b1b. Тази Y-хромозомна линия днес се среща с относително висока честота в Южна Европа, включително Италия, Северна Африка и части от Близкия изток.

Според списание Science, част от ДНК може да е на самия Леонардо да Винчи. Това обаче не представлява категорично доказателство, тъй като установяването дали дадена ДНК следа действително принадлежи на да Винчи е изключително сложно. Причината е, че учените не могат да сравнят генетичните последователности от артефактите с ДНК, за която със сигурност се знае, че произхожда от самия да Винчи. Художникът няма известни потомци, а мястото на неговото погребение е било разрушено в началото на XIX век.

Историческите артефакти могат да натрупват ДНК от средата, в която се намират, и потенциално да предоставят ценна информация за хората, които са ги създали и използвали, за материалите, от които са изработени, както и за средите, през които са преминали. Изследването на толкова ценни обекти обаче, без те да бъдат повредени или замърсени, отдавна представлява сериозно предизвикателство. Сега учените са разработили „минимално инвазивен“ метод за извличане на „биологични подписи на историята“ от ренесансови произведения на изкуството и кореспонденция, свързани с предците на Леонардо да Винчи.

По-голямата част от откритите ДНК следи принадлежат на бактерии, гъбички, растения и вируси, което хвърля светлина върху естеството на материалите на тези артефакти, условията на тяхното съхранение, методите на консервация и начина им на боравене през годините. Част от генетичния материал обаче е с човешки произход.

„Възстановихме хетерогенни смеси от нечовешка ДНК“, пишат изследователите в проучване, което все още не е преминало през рецензиране и е публикувано на платформата arXiv, „а в част от пробите – оскъдни мъжки специфични сигнали от човешка ДНК“.

Учените са използвали щадящ метод на вземане на проби, подобен на този, прилаган в музеите, за събиране на люспи кожа, остатъци от пот, микроорганизми, растителен прашец, влакна и прах от околната среда от повърхността на артефактите. От тези биологични материали те са извлекли минимални количества ДНК, които са предоставили ценна информация за самите обекти.

„Определени нечовешки ДНК следи могат да ни помогнат да разберем състава на артефактите, възможните използвани материали, както и средата и геологията на произведенията, създадени по време на Ренесанса във Флоренция и други части на Европа“, казват изследователите.

Като пример те дават откриването на следи от растения като италиански райграс, което може да показва, че даден артефакт произхожда от Италия през XV и XVI век.

„Крайречни видове като Salix spp били изобилни по поречието на река Арно и често използвани за плетива, подвързии, скелета и производство на дървени въглища в занаятчийските работилници“, обясняват учените. „Уникалното присъствие на Citrus spp в ‘Святото дете’ може да осигури пряка връзка с историческия контекст“.

Тъй като оценяваните в новото изследване артефакти са свързани с мъжки исторически фигури, учените са анализирали маркери на Y-хромозомна ДНК, открити в биологичните проби.

„За да могат да се правят по-категорични заключения, особено по отношение на произхода, географската локация или историческите характеристики, е необходима бъдеща работа, която да помогне да се разграничи сигналът, свързан с артефактите, от този, дължащ се на съвременно боравене.“