Ударът от Брюксел - тежък

На брифинг в Брюксел председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу определи напредъка ни през този период като относителен. Стана ясно, че следващият доклад за нашата страна ще бъде в края на 2013 година, което означава, че от два годишно, мониторинговите доклади за България се намаляват на един.

Докладът е от 26 страници, като почти всяка една констатация за позитивно действие от наша страна, бива последвана от „въпреки че...".

Докладът изобилства от тежки констатации като следната - слабите общи резултати от действията по отделните дела не могат да бъдат отдадени на конкретна институция. Анализът показва, че слабости се откриват на всички фази от процеса на разследване и от съдебния процес, на ниво полиция, прокуратура и съдилища.

Някои от слабостите са системни, по-специално разделянето на следствените дела между няколко органа и недостатъците в процеса на сътрудничество, слабостите при използването на доказателствата и специфичните недостатъци в области като защитата на свидетелите и икономическия и финансов анализ.

Системните грешки в областта на правоприлагането бяха онагледени наскоро, след като двама известни осъдени избегнаха изпълнението на наложеното им наказание лишаване от свобода. Българските власти не успяха да задържат едни от най-големите престъпници в страната след връчване от съда на постановената присъда. Това следва да се разглежда като голям провал на системата.

Според ЕК предизвикателството сега е да се запълнят някои ключови стратегически пропуски и да се осигури ефективно прилагане на основната законодателна рамка.
Решимостта сред българското общество за осъществяване на наблюдаваните от Брюксел реформи е била променлива, според еврочиновниците.

Макар че определя, че от 2007 г. насам България е въвела редица значими законови и конституционни реформи, според доклада те са непълни. Признава се в същото време, че с тях са създадени важни и понякога новаторски структури, по-специално за насърчаване на специализацията при справянето със срещаните проблеми.

Все още липсва насока на политиката, което възпира напредъка. Много от институциите предприеха полезни действия. Въпреки това, ограничеността на мерките само до съответните институции, както и липсата на съгласуван подход означава, че остават открити въпроси за насоката на реформата, се казва в евродоклада.

Според него основни принципи като независимостта на съдебната власт не винаги бяха напълно спазвани. Липсата на последователност означава, че процесът на реформи не е създал необходимия стимул тези реформи да бъдат възприети като част от развитието на България.

По темата за съдебната реформа евродокладът отчита, че страната ни е въвела „редица важни „градивни елементи" с цел изпълнение на ангажиментите си към ЕС".
Тези усилия обаче, се казва в текста, все още не са довели до значителни подобрения в отчетността и ефикасността на съдебната система. Процесуалните производства често са с прекалено дълга продължителност. При дисциплинарната практика се забелязва непоследователност, като в множество важни случаи или не е могло да се стигне до вземане на решение, или не е постигнато възпиращо действие.

Атестирането, повишенията и назначенията в съдебната система все още не са прозрачни и не се извършват въз основа на обективни критерии, основани на заслуги. Някои от тези слабости са резултат от неуспешно прилагане на закона, но те отразяват също така структурни, процедурни и организационни слабости в самия Висш съдебен съвет и в прокуратурата.

Предстоящите избори за ВСС тази есен и изборът на нов главен прокурор и на нов председател на Върховния касационен съд са от огромно значение за България, тъй като чрез тях тя ще може да покаже решимостта си да продължи по пътя на съдебната реформа, се подчертава в доклада.

Брюксел отчита, че измененията на Конституцията от февруари 2007 г. са установили рамката за независимостта на съдебната власт в България. Същевременно обаче тя отрежда силна роля за политическите институции - половината от избираемите членове на Висшия съдебен съвет и всички съдебни инспектори се избират от Народното събрание - което е повод за критики от страна на Венецианската комисия на Съвета на Европа, подчертава още докладът.

Директно се посочва, че при няколко ключови назначения на магистрати от Народното събрание и от ВСС е липсвала прозрачност и обективност и те са били помрачени от твърдения за политическо влияние.

Независимостта на съдебната власт също бе поставена под въпрос, след като отделни съдии бяха пряко критикувани от политическите среди - в този контекст извършеното от ВСС уволнение на председателя на Съюза на съдиите в качеството му на съдия буди безпокойство, заявява Брюксел.
В тези случаи ВСС не предприе ясни действия в защита на независимостта на съдебната власт. Цялостното впечатление е за неспособност да се спазва разделението на държавните власти, което има преки последици върху общественото доверие в съдебната система, е „присъдата" на ЕК.

Макар че отчита, че действията срещу организираната престъпност са се засилили през 2010 г., когато полицията е поела по-активна роля и са били осъществени известен брой отдавна просрочени процесуални и институционални реформи, ЕК заявява, че както в досъдебното, така и в съдебното производство все още липсват убедителни резултати за ефективно справяне с тази форма на престъпна дейност.

Все още има много неразрешени и забавени дела в тази област. Организираната престъпност продължава да се описва от независимите наблюдатели като основно предизвикателство за държавата и обществото, като това виждане се споделя и от общественото мнение.

Брюксел заявява, че досега създадените специализирани структури на ниво полиция, прокуратура и съдилища не са могли да докажат ефективността си във връзка с успешното разследване, образуване на наказателни производства и провеждане на съдебни производства по значими дела.

Със съвсем малки изключения, се казва в текста, досега специализираният съд е постановил решения само по маловажни дела, тъй като съответното законодателство не позволява на съда да дава приоритет на най-важните дела.

Ситуацията се усложнява от ограниченията на човешките ресурси, наложени както на прокуратурата, така и на съда. Друга важна слабост на закона е, че той не позволява на съда да разглежда дела за корупция, която в действителност често е свързана с организираната престъпност, се казва още в доклада.

ЕК не спестява похвалите си за новия закон за отнемане на престъпно имущество. Аплодира факта, че през 2011 г. значително се е увеличило количеството отнето имущество в България и под ръководството на нов директор в Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, бе възприет по-деен и стриктен подход.
Припомняме обаче, този нов директор - Тодор Коларов, вече е бивш, тъй като си подаде оставката - поради това, че не получава достатъчно подкрепа от управляващите.

След тези похвали обаче идва тежката констатация, че макар България да инвестира значително в подобряването на институционалната и правната рамка за борбата с организираната престъпност от 2010 г. насам, налице са само ограничени резултати - едва няколко значими дела за организирани престъпни деяния са получили осъдителни присъди а бяха постановени няколко оправдателни присъди по значими дела, по които публично известните доказателства пораждаха очаквания за осъдителни присъди.

Сериозна е критиката и по отношение на поръчковите убийства, като Брюксел споделя сериозната си загриженост във връзка със слабите резултати при разкриването на поръчкови убийства - от общо 33 поръчкови убийства, наблюдавани от Комисията от 2006 г. насам, са образувани едва четири съдебни дела, макар разследването по известен брой дела да е все още в ход. Отбелязва се, че през тази година са били бяха извършени и редица нови поръчкови убийства.

Комисията отбелязва изрично, че редовно получава оплаквания от български граждани и чуждестранни инвеститори във връзка с бездействие на съдебната система и предполагаеми тайни споразумения с организираната престъпност на местно ниво.