Ударът Пушкин: Как Русия окраде европейските библиотеки

Начинът на действие на крадците е бил почти един и същ на всяко място: двама души с фалшиви документи за самоличност влизат в библиотека и искат разрешение да се консултират с екземпляри от затворената колекция - изучават, измерват и снимат, след което изчезват с тях.

Според британските медии повечето от откраднатите книги са съчинения на Александър Пушкин, но включват и произведения на украинеца Николай Гогол и руснака Михаил Лермонтов. Кражби са ставали в библиотеки в Латвия, Естония, Литва, Полша, Финландия, Чехия, Франция, Швейцария и Германия, като в някои случаи са оставени копия, за да останат незабелязани.

Естонският прокурор Лаура Белен, един от ръководителите на разследването, заяви пред The ​​Guardian, че „по отношение на обема и сложността никога не сме преживявали нещо подобно“. Относителната лекота на кражбата, обяснява тя, се дължи на факта, че „библиотеките просто не са свикнали да мислят за себе си като за мишени на сериозни престъпления“.

За да разследва този случай, през март 2024 г. Агенцията на ЕС за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) създаде екип, съставен от полицейски служители от Франция, Литва, Полша и Швейцария, като по този начин започна издирването на подстрекателите на това, което бе наречено „Ударът Пушкин“.

Това има много аспекти и всичко е фокусирано върху руското правителство по прогнози на главния полски прокурор, отговарящ за случая, Бартош Янди. Той каза, че е „невъзможно група крадци да осъществят подобен план без участието на държава“.

Русия се счита за център на внимание, защото повечето кражби са свързани с книги на Александър Пушкин, смятан почти за основател на руската литература и символ на руската национална гордост и идентичност, като плакати на автора дори са открити в някои окупирани райони на Украйна.

Откакто са започнали кражбите, по случая вече е постигнат напредък. През 2022 г. мъж на име Бека Цирекидзе е арестуван в Латвия, а ДНК е открита по предметите както на мястото на залавянето му, така и в Естония. Грузинецът е притежавал библиотечни карти от Мюнхен, Вилнюс, Париж, Киев и Виена, както и инструменти за реставрация на книги. Така, въз основа на всички тези доказателства, той е осъден на три години и половина затвор. Делото обаче не е прекратено, тъй като се е сметнало за повече от вероятно той да не е водачът на заговора.

Освен него, девет други сънародници на Цирекидзе са били арестувани във връзка с кражбите, включително съпругата му. Британските медии съобщават, че тя се е съгласила да му помогне в кражбите, защото са имали финансови проблеми, а след това го е накарала да ги достави във Виена.

Съобщава се също, че истинският пробив в разследването е настъпил, когато един от обвиняемите, Михаил Замтарадзе, е бил изправен пред съда във Вилнюс, обвинен в кражба на 17 книги на стойност около 670 000 евро. Доказано е, че е бил в няколко европейски града между 2022 и 2023 г. и е отсядал в същите хотели като другите заподозрени по делото. Той в крайна сметка признава някои от обвиненията, като например замяната на оригиналните книги с фалшификати, и обяснява, че е изпратил откраднатите материали с автобус до Минск, Беларус.

След претърсване на мобилния му телефон е установено, че е търсил в Google и руската аукционна къща Litfund, която продава антикварни книги и е имала рекордна продажба на руски копия през юли 2023 г., когато е сключила сделка за Александър Пушкин за около 268 000 евро. Според The ​​Guardian, книгата е била продадена с печат от библиотеката на Варшавския университет, въпреки че не са открили доказателства, че аукционната къща е търгувала с някоя от откраднатите книги.

Досега не са намерени нито един от оригиналите. Ситуацията не изглежда добре, според полският прокурор Бартош Янди, който заяви, че „няма надежда, че ще можем да ги възстановим в близко бъдеще. Сътрудничеството с Русия би било необходимо и докато сме почти във война, ще се наложи да работим с Русия“.