По улиците на Париж фланелки с надпис: Нищо не ме плаши, ЖЕНА МИ Е БЪЛГАРКА!

Ето какво още е написал българинът:

"Знам, че много нашенки се женят за чужденци. Техния брой не спира да расте. Явно на международната сцена, българската жена е конкурентоспособна. Да се разнася славата ѝ по френския пазар, отпечатана върху фланелки, е постижение обаче което ме озадачава. Какво е оценил толкова авторът на текста у българката, за да го направи обществено достояние. Той не се е запознал с нея на нива или в завод. Заводи вече няма, а на жените по нивите никой не обръща внимание. Тогава къде? На плажа, на купон или в университета? На плажа, нашенките са без задръжки. Купонджийки са от класа. Знаят да готвят и поддържат дома. В какво друго може българката да надвишава французойката? Може би леглото? Там в тъмната стая, "всяка жена сърце, която има, може да люби без да е красива....

Притеснен съм въпреки всичко. Дали не става дума за лека подигравка, със скрит намек за нещо друго. Френския хумор понякога е много тънък. Нещо липсва в тази обява. И притеснението ми няма да мине, докато не срещна французойка с подобен текст на гърдите, но за българския мъж!"