Унгария: Влизате в Шенген и по-рано от октомври, зависи от вас

По-рано агенции разпространиха тази новина от Будапеща, позовавайки се на изказване на унгарския вътрешен министър Шандор Пинтер. От офиса му обаче отричат да е казал това, предаде БНР.

Думите на унгарския вътрешен министър са били зле разбрани или зле интерпретирани, твърдят от екипа му. За да изчисти това недоразумение унгарското вътрешно министерство по-късно днес смята да разпространи официално изявление по темата. Междувременно говорителят на унгарското ротационно председателство на ЕС Гергей Полнар заяви за БНР, че приемането на България и Румъния в Шенген през първата половина на тази година остава сред приоритетите на страната му и това е било ясно формулирано и днес от унгарския премиер Виктор Орбан. "Нашият министър- председател каза на пресконференция в Будапеща днес пред представители на международната преса, че Унгария ще работи открито за влизане на България и Румуния в Шенген по време на нашето председателство, което завършва в края на юни. Виктор Орбан каза още, че ако постигнем това целите на председателството ни ще се изпълнят на 105%", каза Гергей Полнар

Унгария пое председателството на ЕС от 1 януари, а София и Букурещ разчитаха на подкрепата на Будапеща, за да станат част от Шенгенското пространство.

Само преди месец унгарският външен министър Янош Мартони увери българския си колега Николай Младенов, че една от целите на унгарското председателство е България и Румъния да се присъединят към Шенген през следващите шест месеца.

„България ще изпълни критериите за влизане в Шенгенското пространство и не трябва да има пречки страната да стане част от него по време на унгарското председателство на ЕС. Това е и една от целите на унгарското председателство“, заяви Мартони, по чиято покана министър Младенов беше на посещение в Будапеща.

Като израз на приятелството и стабилното партньорство между двете страни унгарският премиер Виктор Орбан посети България още в началото на октомври м.г., за да попита колегата си Бойко Борисов какви очаквания има българският народ от ЕС за следващите 6 месеца с оглед на предстоящото ротационно председателство на Унгария през първата половина на 2011 г. На първо място сред българските интереси през следващата година премиерът Борисов посочи именно присъединяването към Шенген.

България и Румъния се надяват да се присъединят към Шенгенското пространство през март 2011 г., когато смятат, че ще са изпълните техническите критерии за членство. Франция обаче първа заяви, че взимането на политическото решение трябва да бъде отложено, като първо се изчака годишния доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и контрол. Тази позиция бе приета и от Холандия, а резерви имат Германия, Дания и Финландия. Австрия пък поиска нов мониторинг върху двете страни след влизането им в Шенген.

Ако позицията на Франция не беше особено изненадваща, то фактът, че и Германия споделя мнението, че е по-добре приемането ни в Шенген да бъде отложено, е по-притеснителен. По време на посещението си в София през октомври германският канцлер Ангела Меркел обеща справедлива оценка въз основа на техническите критерии, необходими за присъединяването на България към Шенген и тогава ще вземе своето решение.

Германският канцлер отбеляза съществения напредък, постигнат от българското правителство в борбата с престъпността и корупцията, като декларира подкрепата на Германия за тези усилия. Казусът с екстрадирането на български роми от Франция няма нищо общо с присъединяването ни към Шенген, успокои Ангела Меркел, като допълни, че в случая от значение е да се гарантира, че издаването на шенгенски визи, извън Шенгенското пространство, ще бъде законосъобразно. Важното е да няма корупция при издаването на шенгенски визи, подчерта тя.

В средата на декември ръководството на ЕНП реши да бъда създадена специална работна група за влизането на България и Румъния в Шенген, за да се намери взаимноприемливо решение вътре в партията и да не се стига до разногласия в Европейския съвет. Работната група е на ниво министри на вътрешните и външните работи, в рамките на която страни като Франция, Холандия, Швеция и Германия, да намерят отговори на въпросите, които поставят за готовността ни за Шенген.

Седмица по-късно обаче вътрешните министри на Франция и Германия изпратиха до ЕК, белгийското и унгарското председателство писмо, в което настояват приемането на България и Румъния в Шенген да бъде отложено. Макар вземането на окончателно решение да не зависи от ЕК, за това е необходимо пълно единодушие в Европейския съвет.

Париж и Берлин мотивират искането си с недостатъчния напредък на България и Румъния по отношение на борбата с организираната престъпност и корупцията и реформата в съдебната система, макар да отбелязват в писмото, че формално не би трябвало да се прави връзка между присъединяването към Шенген и Механизма за сътрудничество и контрол. Авторите на писмото обръщат внимание и върху съществуващите проблеми с граничния контрол и политиката по отношение на бежанците.

Румъния реагира остро на френско-германското решение, като го обяви за “дискриминация”. Румънският външен министър Теодор Баконски заплаши да използва правото си на вето при предстоящото присъединяване на Хърватия към ЕС и да поиска да й бъде наложен мониторинг. Освен това според него Букурещ може едностранно да се откаже от Механизма са сътрудничество и контрол, тъй като той се използва не по предназначение.

Румънската дипломатическа офанзива за влизането в Шенгенската зона достигна до Лисабонския договор. Местни депутати заплашиха да попречат на ратифицирането на Лисабонския протокол, който предвижда назначаването на още 18 евродепутати. Вчера президентът на Румъния Траян Бъсеску заяви, че поема политическата отговорност за отлагането на присъединяването на страната към Шенгенската зона. Бъсеску посочи, че за съжаление, Механизмът за сътрудничество и проверка е смятан за условие за приемането в Шенген.

„Като държавен глава поемам политическата отговорност за отлагането на приемането на Румъния в Шенгенската зона. Някой трябва да поеме отговорността”, каза Бъсеску. Президентът добави, че е „ясно”, че „големите проблеми” са в съдебната система.

България реагира на решението на Париж и Берлин да блокират присъединяването на към Шенген по-умерено. Премиерът Бойко Борисов заяви на 22 декември, че писмата на Германия и Франция са напълно основателни. За разлика от Румъния, която определи френско-германската позиция като дискриминационна, Борисов заяви, че България ще използва времето до следващия доклад на ЕК, за да изпълни отправените препоръки. Ключово е промените в законите за съдебната система да се приемат спешно в парламента и тогава няма да имаме проблем, заяви тогава Борисов, като междувременно Народното събрание успя да гласува промените.

Премиерът оптимистично прогнозира, че страната ни ще бъде приета в „Шенген“ през септември, а политическото решение за това ще вземе още през лятото. Освен това София не иска да се снеме мониторинга на ЕС в областта на правосъдието и вътрешния ред, тъй като той действа като стимул за реформите.