ВАП скочи срещу постановление на правителството, ощетяващо хората с увреждания

Според чл.31, ал.1 от ППЗИХУ месечна добавка за задоволяване на основни жизнени потребности - наем за общинско жилище, се предоставя на самотни лица с трайни увреждания с трайно намалена работоспособност или с определени вид и степен на увреждане, ако настанителната заповед е на тяхно име. По силата на чл.31, ал.2 и ал.3 от Правилника добавката се изплаща след представяне на разходооправдателен документ и е в размер на нормативно определения наем по реда на Закона за общинската собственост, а при необходимост разходооправдателният документ може да се изисква по служебен път от общинската администрация.

Съгласно чл.4 ЗИХУ социалната интеграция на хората с увреждания се осъществява чрез различни държавни мерки и политики, една от които социално-икономическата защита. Съобразно чл.42, ал.14 ЗИХУ с правилника за прилагане на закона се определят Условията и редът за отпускане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на добавката за социална интеграция.

При тази регламентация, на практика чл.31, ал.2 ППЗИХУ поставя условие не за отпускане на помощта, а за нейното изплащане. Посоченото изискване не може да се въвежда с подзаконов нормативен акт, тъй като не попада сред кръга въпроси по чл.42, ал.14 ЗИХУ. Следователно, уредбата на чл.31, ал.2 ППЗИХУ е извън посочената законова делегация и в противоречие с изискванията на закона.

Освен това нито законът, нито подзаконовият нормативен акт посочват орган или длъжностно лице, пред които се представя документа. Изплащането на помощта е техническо, а не правно действие и изискването за представяне на документа при осъществяване на това техническо действие поражда въпроса кой ще извършва преценката на този документ. По този начин се създава правна несигурност относно дължимото от лицето и от администрацията поведение. По логиката на оспорената разпоредба, помощта няма да бъде изплатена, въпреки че е отпусната, ако не се представи разходооправдателен документ за платен наем.

Нито специалният закон /ЗИХУ/, нито Административнопроцесуалният кодекс предвиждат влязъл в сила административен акт да бъде изпълняван, поради нова и повторна преценка на условия, подлежащи по принцип на преценка преди самото му издаване. Освен че не намира законово основание, въведеното изискване затруднява съществено правоимащите лица и на практика може да доведе до лишаването им от вече отпуснатата им с влязъл в сила административен акт помощ, още повече при предвидения в чл.42, ал13 ЗИХУ кратък срок за погасяване на вземанията на лицата за месечни добавки за социална интеграция - три месеца от края на месеца, за който се отнасят.

Освен на ЗИХУ, оспорената разпоредба противоречи и на общите принципи на административния процес - съразмерност, последователност и предвидимост - чл.6 и чл.13 АПК. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. Така изложените доводи относно незаконосъобразността на чл.31, ал.2 ППЗИХУ в частта относно „се изплаща след представяне на разходооправдателен документ“ в пълна степен се отнасят и за ал.3 на същия текст от Правилника където е предвидено, че въпросният разходооправдателен документ може да се изиска по служебен път от общинската администрация.

По тези съображения ВАП протестира цитираните правила от ППЗИХУ пред ВАС с искане за отмяната им.