Въпрос в Деня на железничаря: Кога най-накрая ще имаме нормална железница?

И още няколко въпроса:

Кога влаковете ще спрат да закъсняват с часове - както на кратки, така и на дълги разстояния?

Кога ще започнем да получаваме повече информация какво се случва, когато спрем на поредната гара за поредното изчакване?

Кога разписанията ще спрат да се променят през две седмици, така че да имаме предвидимост?

Кога във влаковете ще стане ако не чисто, то поне приемливо по отношение на хигиената?

Кога повишението на цените на услугите на БДЖ ще стане пропорционално на качеството на услугата?

Кога през лятото ще има климатик, за да не се сваряваме бавно на 45 градуса?

Кога през зимата парното ще работи във всички влакове (не само в онези, в които температурата през зимата пак достига до 40 градуса, само че този път си облечен с пуловер)?

Кога поне прозорците ще се отварят?

Кога поне прозорците ще се затварят?

Кога на каса ще ни се усмихват по-честно?

Кога и във влака кондукторите ще ни се усмихват по-често?

"Нормална железница" значи просто да не ни викат, да не е чак толкова мръсно, влаковете да не закъсняват чак толкова често, а ако закъсняват - поне да имаме информация. Обикновеният пътник не иска толкова много - съвсем базови неща.

А иначе Денят на железничаря се отбелязва всяка година през първия неделен ден на месец август. Традицията за неговото честване датира от средата на миналия век. Изборът на деня, в който се отбелязва професионалният празник на железопътните работници в България, е свързан с историческия факт, че в началото на м. август през далечната 1888 г. железопътната линия Цариброд - София - Белово е открита за международни превози, като същевременно държавата откупува и линията Русе - Варна и започва нейната експлоатация. Така се учредяват Българските държавни железници.