Присъствието на руския финансов министър Антон Силуанов предизвика изненада и недоволство още при откриването на срещата. Това е първото му лично участие във форум на финансовите министри от Г-20, откакто Русия започна пълномащабната си инвазия в Украйна през 2022 г.

 

Полският финансов министър Анджей Домански заяви, че не е доволен от решението Русия да бъде представена, макар да признава правото на страната домакин да кани гости. Според него европейските държави не трябва да подценяват факта, че Русия продължава да води война срещу Украйна.

 

Още по-критичен e германският финансов министър Ларс Клингбайл. Той посочи, че Европа подготвя нов пакет санкции срещу Москва, но присъствието на Силуанов в Ашвил изпраща „доста тревожен“ сигнал за американската готовност да сътрудничи с европейските държави по санкционната политика. Клингбайл е категоричен, че Вашингтон трябва по-ясно да покаже, че руският финансов министър не е приет като „нормален гост“ на форума.

 

Европейски представители дори са отказали да участват в традиционната обща снимка на финансовите министри и ръководителите на централните банки. В крайна сметка снимката е направена без Силуанов.

 

Ситуацията рязко се различава от тази през април 2022 г., когато Русия участва дистанционно в среща на Г-20 във Вашингтон. Тогава присъствието ѝ предизвика широко осъждане заради войната в Украйна, а представители на САЩ, Великобритания, Канада и Европейската централна банка напуснаха заседанието.

 

В Ашвил обаче Силуанов проведе и двустранна среща с американския финансов министър Скот Бесент. Според руското финансово министерство двамата са обсъдили финансовото сътрудничество в рамките на Г-20. Американски представител посочва, че основната тема е била мирният план на президента Доналд Тръмп за Украйна. По информация на източник, запознат с разговорите, Бесент е дал да се разбере, че Русия не може да очаква икономическо облекчаване на натиска или договорености по други въпроси, докато войната не приключи.

 

На фона на дипломатическия спор Вашингтон се опитва да насочи вниманието към икономиката. Бесент постави ускоряването на растежа в центъра на срещата и заяви, че именно по-силната икономика е най-добрият начин светът да се справи с огромното натрупване на дълг след финансовата криза от 2008 г. и пандемията.

 

Глобалният дълг вече е достигнал близо 353 трилиона долара, което поражда опасения за финансовата стабилност. Според американския финансов министър светът трябва да „излезе“ от дълговото бреме чрез по-висок икономически растеж.

 

Вашингтон вижда като основни пречки пред него прекомерната регулация, административната тежест, неефективните данъчни системи, недостатъчните инвестиции и недостига на квалифицирана работна сила. Американската администрация поставя акцент върху дерегулацията, увеличаването на енергийното производство и развитието на нови технологии.

 

Особено внимание се отделя на изкуствения интелект. Председателят на Федералния резерв Кевин Уорш заяви, че световната икономика навлиза в период на силен инвестиционен бум, движен от AI. Според него продължилият години период на слаб растеж и недостатъчни иновации изглежда приключва.

 

Във втория ден от срещата САЩ ще поставят акцент върху глобалните търговски дисбаланси, като основна тема ще бъде Китай. Бесент ще настоява страните от Г-20 да окажат натиск върху Пекин да промени икономическия си модел и да намали зависимостта си от износа за сметка на по-силното вътрешно потребление. Американският финансов министър предупреди, че светът не може да продължи да функционира при китайски търговски излишък от около 1,2 трилиона долара. Според него Пекин се опитва да компенсира слабостта на вътрешната си икономика чрез още по-голям износ.

 

Европа обаче настоява, че решението на подобни дисбаланси не зависи само от Китай. Според френския финансов министър Ролан Лескюр и САЩ, и Европа имат свои задачи, ако световната икономика трябва да стане по-балансирана.

 

Така срещата на Г-20 в САЩ се оказа белязана едновременно от опита на Вашингтон да върне икономическия растеж в центъра на международния дневен ред и от новия спор с европейските съюзници за мястото на Русия във форума.