Васил Велев: Минималната заплата се определя по грешна, противозаконна, противоречаща на международното право разпоредба

Това заяви в студиото на "Денят започва" Васил Велев - председател на УС на АИКБ.

"Има 26% грешка в прилагането на тази формула, която сама по себе си е грешна. Сравнява се не брутна с брутна, правителството определя не брутна минимална, а основна минимална и я сравнява с брутната средна. Разликата е 26%", обясни още Васил Велев.

На неговото мнение относно погрешността на формулата за изчисление на минималната работна заплата е и бившият социален министър Христина Христова.

"По един порочен, погрешен начин хармонизирахме нашето законодателство с тази директива, това европейско законодателство, с тази формула в Кодекса на труда, като взехме само крайната референтна стойност, която дават", каза Христина Христова - бивш социален министър.

Според думите ѝ от увеличаването на минималната работна заплата страдат най-вече образованите и квалифицирани работници.

"У нас е особено тежък и труден дебатът за размера на минималната работна заплата, поради най-малко две специфики. Причините основно са две. Едната е, че много голям дял от работещите хора получават МРЗ, над 450 000. И другата е за големите регионални дисбаланси и различие в социално-икономическото развитие. Няма как тези причини да бъдат пренебрегнати и понякога увеличаването на МРЗ може до доведе до доближаването ѝ до средната работна заплата, до липса и намаляване на мотивацията на младите хора, които постъпват с по-ниски заплати. Например в Северозападна България, в Североизточна България. Аз миналата седмица разговарях с един директор от Белоградчик - те имат двама-трима стипендианти, които завършват инженерство и сега ще започнат при тях, казва - можем да им дадем около 1200-1300 лева начална заплата, а ето тези, които са общи работници - без образование, без квалификация, без отговорен труд ще почнат да получават 1077 лева. Винаги съм твърдяла обаче, че трябва да има МРЗ, това е минималната цена на труда, под която никой не би трябвало да си позволява да слиза", подчерта Христова.

От АИКБ смятат, че индустриалните отношения в България не са на достатъчно развито ниво.

"Минимална работна заплата няма в Дания, Швеция, Италия, Австрия. Правителствата не определят минимална работна заплата за всички, няма и единна минимална ставка на час. Има договорени минимални заплати по икономически дейности между работодатели и синдикати. Там средната заплата е с 60% по-висока от другите страни, където има единна минимална работна заплата. Трябва да има развити индустриални отношения за такова нещо, но у нас очевидно те не са на това ниво", допълни Васил Велев.

"Спрямо това, което произвеждаме, ние плащаме най-високите минимални работни заплати. МРЗ отнесена към БВП на глава от населението е с голяма преднина пред всички други европейски страни", каза още той.