„Възстановителен“ или „преходен“ заем? ЕС работи по план „Б“ за Украйна

Преди месец лидерите на Европейския съюз се събраха с надежда да постигнат споразумение за използване на запорираните руски активи за „възстановителен заем“ от 140 милиарда евро за Украйна. Идеята обаче срещна ожесточена съпротива от Барт Де Вевер, министър-председател на Белгия, където се държат въпросните средства. Сега, с все по интензивните усилия на Вашингтон да убеди двете страни да седнат на масата за мирни преговори и с изчерпването на паричните ресурси на Киев, въпросът какво да се прави с руските активи отново се превръща в централна тема в Брюксел.

Европейски официални представители коментират пред изданието, че новата мирна инициатива на Доналд Тръмп може да засили подкрепата за европейския план за използване на замразените руски средства за възстановителен заем. Те ще бъдат върнати на Москва само в малко вероятния сценарий, при който Русия се съгласи да плати репарации.

Въпреки интензивните разговори между Белгия и Комисията през последните седмици, Де Вевер все още има притеснения относно правните отговорности и риска от ответни действия от Москва, ако руските средства бъдат използвани за заема. Затова политическите експерти в Брюксел вече обмислят въпроса как да помогнат на Украйна в случай, че предложението за възстановителен заем не бъде прието от лидерите на ЕС на предстоящата среща на 18 декември.

Една от опциите, която набира подкрепа, е „преходен заем“, финансиран от ЕС, който да даде глътка въздух на Украйна през първите месеци на 2026 г. Това ще осигури повече време за договаряне на пълния възстановителен заем, финансиран с руските активи, по начин, с който Белгия би се съгласила, което би било добро дългосрочно решение. Ако този план бъде изпълнен, Киев ще трябва да върне първоначалния преходен заем на ЕС. Друга възможност може да бъде комбинация от възстановителния заем и съвместно финансиране от ЕС.

„Няма сценарий, при който само европейските данъкоплатци да поемат сметката“, категорична беше Фон дер Лайен пред европейските законодатели в сряда.

Посланиците на страните от ЕС са обсъдили опциите с Европейската комисия на среща в Брюксел във вторник. Държави като Франция, Германия, Нидерландия, Литва и Люксембург са настояли тя да постигне напредък по плановете за финансиране на Украйна възможно най-бързо. Самата комисия също е наясно с необходимостта да се намери решение, тъй като Киев предупреждава, че ще изчерпи паричните си ресурси през първите месеци на следващата година.

В дългосрочен план възстановителният заем се разглежда като единственото реалистично решение. Сред държавите членки на ЕС няма желание да използват собствените си национални бюджети в подкрепа на Киев, тъй като много от тях вече се борят с бюджетни дефицити и високи разходи за заеми. Затова и убеждаването на Белгия се смята за ключово.

Пред идеята за т.нар. „преходен заем“ също не липсват въпросителни. Той ще изисква единодушна подкрепа от 27-те държави членки на ЕС, а Унгария отдавна се противопоставя на нови мерки за финансиране на военните усилия на Украйна.