Вчера бе представена новата книга на журналиста Огнян Стефанов "Путин, войната и ние"

"Това не е рицарски поход. Някога рицарите са отивали с идеята да освободят от мюсюлманство Йерусалим. Те са имали завет, идея. Дадени са много жертви, но идеята е била различна. Да нападаш една суверенна държава, защото тя не се ориентира към политиката на Москва и има свое собствено мнение за своето развитие, това е варварщина", категроичен бе Огнян Стефанов.

Документалният разказ „Путин, войната и ние“ беше представен официално на 4 април, 2024 година в книжарница "Гринуич" на бул. "Витоша" в София. Присъстваха редица интелектуалци, писатели, поети, журналисти и общественици, както и представител на посолството на Украйна у нас.

От името на издателство "Ентусиаст" книгата представи Виктория Бисерова. По думите ѝ е сигурна, че текстът ще се превърне в значимо обществено събитие в България, което да опита да подреди обърканото ни общество.

"Апокалипсисът - ужасни факти от Русия, Украйна и България" четем на корицата на изданието. Именно по подобен начин и журналистът Люба Кулезич описа прочетеното в страниците на книгата.

"Тази книга имаше друго работно заглавие. То отговаряше на нещо, което може да се нарече Книга на ужаса - книжен хорър. Първото заглавие беше "Вторият конник". Вторият конник на апокалипсиса, който е облечен в червено и носи смърт и разрушения. Заглавието, което носи книгата сега, е много добро, защото е привидно хладно и пътепоказателно. Частта от апокалипсиса е останала като подзаглавие. Огнян е направил един опит да формулира колективния страх, че войната, която разпали Путин, ще доведе Апокалипсисът. Ще доведе конниците и 7-я печат, който ще докара до главите ни Страшния съд. Във войната на Путин има такава зловеща мистика и сатанизъм, заплаха, която се изразява не само в пряка физическа агресия срещу една страна, която има право да бъде независима", отбеляза журналистът и водещ на предаването "Честно казано" Люба Кулезич.

Люба Кулезич: Не мога да спра да чета, както гледаш филм по Стивън Кинг. Страхът ти дава особена издръжливост да поемеш всичко

По думите ѝ едно човешко джудже си е въобразило, че може да бъде господар на света и прави всичко възможно, въпреки всякаква логика, да го докаже.

"Срещу такава маниакална сила трезвомислещата Европа, пресметливите Щати, дълго се колебаят дали да окажат съпротива. Неслучайно на Путин излезе прякорът Путлер, вместо Хитлер. Това, което направи Путин сега в XXI век, със своята банда разбойници, надвишава по злостен замисъл идеята за Третия райх. Заплахата е реална и тя е свързана с гибел. Дори в първите дни на войната се чуваха такива диалози, че ако Русия я няма, е по-добре светът да го няма. Медведев извън факта, че е алкохолик и наркоман, се превръща в говорител на тази заплаха, която изглежда като материализирана лудост", смята журналистът.

Тя разказа, че идеята за написването на книгата се е родила около началото на войната - 24 февруари, когато авторът - Огнян Стефанов, споделил намерението си да напише подобен разказ.

"Това е ден, който имаше зашеметяващо въздействие. Огнян е учил и завършил във Лвов, най-западният от украинските градове. Той поддържаше контакт със своите приятели от и в Украйна. Николай Слатински, който е учил в Харков, изразява съжалението си, че градът на неговата младост ще стане пепел заради тази безумна агресия. Тогава Огнян ми каза, че ще пише книга за Путин. Аз бях скептична към тази идея и му казах - "Недей, Путин е герой на публицистика, която граничи с белетристика вече". Казах му - какво ново ще кажеш за Путин? Най-много да извадиш някоя и друга фигура от неговото обкръжение. Той обаче каза - не - този път няма да се вслушам в твоите съмнения. Той започна да пише и по едно време се случи нещо с компютъра му. Компютърът му го предаде и част от текстовете изчезнаха. Той намери начин с едни страхотни млади гении да възстанови част от текстовете. Когато ми изпрати своя текст, аз си казах - кой ще прочете цялото това нещо. Започнах да чета и какво се случи - такова безсъние ме налегна, рядко ми се случва такова нещо. Не мога да спра да чета, както гледаш филм по Стивън Кинг. Страхът ти дава особена издръжливост да поемеш всичко", каза още Кулезич.

Тя изтъкна, че в книгата има множество факти за разликите между официалната и скритата биография на Путин:

"Тези факти описват зловещината на дребния бандит до развитието му до маниакален шизофреник, който си представя, че ще завладее Европа. Много интересният ефект на тази книга е, че тя трябва да се чете на глътки с приятно питие. Ефектът на това произведение е, че то е подредено като един пъзел, в който има много познати фигури, но общата картина се разбира от контекста. Стават ясни трансформациите на Путин и неговото обкръжение - от лицемерния критик на сталинизма до диктатора, който иска да му подражава. Путин се опитва да бъде превъплъщение на Сталин. Има познати факти, гарнирани с много непознати притурки и детайли, които правят от общата картина нещо наистина зловещо. Зловещо, защото не можеш да го обясниш с логически аргументи. Още по-зловещо е това, че има проекции и върху България".

Кулезич бе категорична, че книгата е пакетирана по един прекрасен начин - в нея има много историко-публицистични есета, които са кратки. "Оркестрирани са като малки пиеси, а не като едно голямо плътно повествование. Малки есета, снабдени с всички малки украшения на високата култура на ерудицията, на страхотното познаване на руската литература, на модерната пропутинска поезия. Опасението ми, че книгата може да се чете трудно, не се сбъдна".

Огнян Стефанов: Стига зависимости. Никакъв сатрап не трябва да решава съдбите на хората

В рамките на представянето на книгата, авторът Огнян Стефанов изрази своята признателност към издателството, което е приело текстът му като съвместен продукт, "с който да бъде заявено пред обществото общата позиция по събития, които вълнуват и ужасяват целия свят, правят го трудно разбираем и затова много хора се объркват".

"Има нужда от подобни книги. Направих всичко по силите си да бъда стриктен по отношение на фактите. Не съм написал книга срещу Русия, според мен Русия, която познаваме, културата на тази страна, няма нищо общо с голяма част от нейните управници през години и с това управление, което в момента властва над нея", подчерта той.

Стефанов обърна внимание на това кои градове са бомбардирани от руската армия в последните дни. Журналистът алармира, че Одеса, този прекрасен град, е удрян отново и отново.

"Сетих се, че в Одеса са родени много известни хора. Там е роден един от моите любими писатели - Исак Бабел - който за мен е нещо величаво. Той е написал разкази, които са недостижими и досега. Този човек е бил разстрелян със заповед, подписана лично от Сталин, който на следващия ден е казал пред в-к "Правда", че е изпитал истинско удоволствие да подпише смъртната присъда на този гениален писател, обвинен, че е писал порнография. Сега бомбардират Одеса. Те убиват Исак Бабел отново. Всеки ден го убиват. Мозъкът ми не може да асимилира това нещо. Как е възможно къщата-музей на Борис Пастернак да бъде запусната до такава степен, че жителите на това градче, да пишат писма до Куентин Тарантино в САЩ, за да я спаси. Тези хора са научили, че Тарантино страшно обича Борис Пастернак и е ходил в Русия само за да посети гроба му. Как е възможно тази държава да се докара дотам, да я управлява отново сатрап, както се е случвало неведнъж?", попита реторично общественикът.

Той изрази недоумението си как Русия е най-богатата в света по отношение на ресурси, а е на 87-мо място по стандарт на живот. Според него това е несъвместимо със здравия разум. "Не можеш да имаш всичките изкопаеми на света, да имаш най-голямата територия и да не можеш да произведеш едни обувки на пазара в Истанбул, да произведеш един телевизор", категоричен бе журналистът.

Стефанов каза още, че е проверил в българските издания и медии дали е публикувана някъде военната доктрина на Путин. И обясни, че никъде не я е намерил.

"Тя е над 100 страници. В нея са изброени исторически "факти". Според Путин тези "факти" са самата истина. Някои от тях са наистина изумителни. Изумителни по своята абсурдност и своето нахалство. Вътре ще откриете описания на това как Св. Братя Кирил и Методий са отишли в Крим и едва ли не там са изкарали една хубава почивка и не са създали никаква азбука. В древна Русия стотици години преди това всичко това вече е било създадено. Какво са се хабили Светите братя да пътуват до Крим? Описани са страшни неща за Киевска Рус. Описани са славните подвизи на Александър Невски. Всичко това аз успявам да оборя по един елементарен начин. Руските класици - ученици, историци - са описали действителните факти, които нямат нищо общо с тази доктрина. Руските историци и професори са написали, че Александър Невски е приел исляма и се е поклонил пред ордата, че воювал срещу брат си, че е клал и бесил. Този човек ние продължаваме да го тачим, въпреки че е приел исляма. Това само по себе си е един абсурд. Много други факти има, които не кореспондират с историческите документи", допълни той.

Журналистът е категоричен, че твърдението, че войната между Украйна и Русия е "братоубийствена", е фундаментално невярно. "Братоубийствена е била войната след 17 г., когато властват Белия терор, Червения терор и т.н. Сега, когато нападаш една суверенна държава, това е агресия, това е поход към пъкъла. Това не е рицарски поход. Някога рицарите са отивали с идеята да освободят от мюсюлманство Ерусалим. Те са имали завет, идея. Дадени са много жертви, но идеята е била различна. Но да нападаш една суверенна държава, защото тя не се ориентира към политиката на Москва и има свое собствено мнение за своето развитие - това е варварщина".

"Най-страшното е, че много хора вярват на руската пропаганда. Много хора казват - украинците са нацисти, режат глави. Нищо подобно. Прекрасните съвременни поети на Украйна са написали стихове, които са просто невероятни. Така се случваха нещата и с Русия. Аз имам приятели руснаци. Имах един приятел руснак, първи зам.-председател на Съюза на писателите, който реши, че ние сме предали заветите на Ленин, защото искаме да бъдем проевропейци и да бъдем самостоятелни."

Създателят на ФрогНюз обобщи, че е написал книгата си, защото му се е искало през процепа на вратата, където и да се намираме, малко по малко да влиза чувството на свобода. "Стига зависимости. Никакъв сатрап не трябва да решава съдбите на хората", посочи той.