Великденският заек крие яйцата

Великденският заек има своя произход от пред християнската наука за плодородието. Зайците, по–точно дивите зайци, са символ на изобилието на пролетта. От античността зайците са символ и на луната, а първото пълнолуние след пролетното равноденствие, бележи и датата на Великден. Дивите зайци се раждат с отворени очи, докато питомните зайци се раждат слепи. Считало се е, че те никога не мигали и не си затваряли очите, и че са нощни създания, както и луната. Освен това, те носят малките си един месец, преди да ги родят, точно както и на луната е нужен един месец, за да достигне отново пълната си фаза. Традицията на Великденския заек е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре (от нейното име носи названието си на английски католическият празник Истър, Великден). По това време се е правел ритуален лов на зайци.

Сега заекът е все още част от Великденския празник, но никой не го възприема като свещенодействие. За първи път Великденският заек се споменава в немска приказка от 15-и век. Там се разказва за заек, който криел в градината шарени яйца от децата. В американския фолклор Великденският заек е привнесен през 17-и в. от немски заселници в Пенсилвания. Децата там вярвали, че ако бъдат послушни, Великденският заек ще им остави гнездо с шарени яйца. От 18-и в в Германия започнали да произвеждат фигурки на великденски зайци от захар или шоколад.