Велики вторник е – ден за смирение

Припомня се и притчата за талантите, която подчертава значението на отговорното използване на дадените ни дарове – в служба на Бога и на хората около нас.

Денят е част от Страстната седмица – време, посветено на страданията и кръстната смърт на Иисус Христос. В християнската традиция тази седмица е известна като „велика“ заради значимостта на събитията, а народът я нарича още „молбена седмица“ заради засилените молитви и богослужения.

Страстната седмица започва от Велики понеделник и продължава с дни, в които вярващите участват активно в църковния живот – сутрин и вечер – в очакване на Възкресението.

Утре е Велика сряда. Този ден поставя два противоположни образа – разкаялата се жена, която помазва Христос с миро, и Юда, който решава да Го предаде. Денят е свързан с покаяние. Традиционно това е време за последни приготовления преди най-строгите дни.

Велики четвъртък напомня Тайната вечеря, умиването на нозете, молитвата в Гетсимания и началото на предателството. Вечерта се четат 12-те евангелия, а в храмовете се извършват специални богослужения. В народната традиция денят е свързан с боядисването на яйца и приготвянето на обредни хлябове.

Велики петък е денят на страданията и разпятието на Христос. Богослуженията включват изнасяне на плащаницата и опело, като не се извършва литургия. Постът е най-строг, а денят се отбелязва с тишина и въздържание.

Велика събота е посветена на погребението на Христос и слизането Му в ада. Провежда се тиха служба, която вече насочва към Възкресението. В този ден се довършват приготовленията за празника.

Великден е най-големият християнски празник – Възкресението на Христос. Той се отбелязва с поздрав „Христос воскресе!“, празнична трапеза и символи като яйца, козунак и агнешко.