Д-р Велислава Донкина: Проявата на агресия е следствие от разпад на човека, семейството, обществото

Това коментира за Радио Варна д-р Велислава Донкина, клиничен психолог, психоаналитик и доктор по психология към Българската академия на науките. 

Тя участва в съпътстващата програма на фестивала на монодрамата "Към звездите", който се провежда във Варна.

Донкина допълни, че по време на форума е възобновен диалогът на тема последиците върху психиката от травмиращите събития като пандемията и войната в Украйна и връзката с увеличаването на случаите на домашно насилие и агресията в обществото.

Тя каза, че от години се подготвя закон за психотерапията, който да регламентира сертифицрането на специалисти в тази сфера и грижата за психичното здраве на нацията, но все още държавата не оценява този проблем. 

По думите на специалиста живеем в твърде бързо променящо се време. Заливат ни агресивни събития, а светът с всички навлизащи технологии променя неминуемо живота ни изключително бързо.

"Липсва способността ни да се удържаме сами себе си. Това е въпрос на личен капацитет на личността... Един човек, преди да стане насилник, нещо се е случило или нещо не се е случило с него.

Но ние, ако разчитаме само на примитивните си инстинкти, не можем да съществуваме като общество. Тогава ние ще се избием всички. Затова културата е това, което облагородява нашите инстинкти, дава ни други начини, способи да можем да се справим - да рисуваш картина например, да спортуваш, в най-лошия случай можеш да се скараш с някой друг - но не отиваш да нараниш или да убиеш някого", допълни Донкина.

 Според клиничния психолог това са способности, които се изграждат при развитието на човешката личност. Но за да достигне човек до тях, трябва да инвестира в личните способности - чрез възпитание, емоционална подкрепа, инвестиране в програми, които да подпомагат това развитие.

Обществените норми и рестрикции са външната спомагателна система, която може да помага там, където личният капацитет не достига, каза още тя. 

"Агресията не е нещо, което съществува само по себе си - онова, което може да се направи, е да се подпомага човек да се завръща към възможността си да преработва и да мисли.

Защото мисленето е процес, свързан с преработката, с възможността да задаваш въпроси, с възможността не веднага да се получава успокоение и отговор. Трябва да бъдем по-рефлексивни върху всичко онова, което се случва около нас и вътре в нас", допълни д-р Велислава Донкина.