Вярно ли е, че Западът води „деликатни преговори“ с Украйна за мир с Русия?

NBC на свой ред, цитирайки един настоящ и един бивш високопоставен американски служител, твърди , че Съединените щати и Европа са започнали „чувствителни преговори“ с Украйна относно възможността за мирно споразумение с Русия. По-специално, страните обсъждат от какво Украйна може да се „откаже“ в името на мира.

Ако украинските въоръжени сили не постигнат успех до края на 2023 г. или началото на 2024 г., дискусиите за възможни преговори с Русия може да се активизират още повече. Също така, според NBC, администрацията на президента на САЩ Джо Байдън се опасява, че няма да може да помогне на Украйна в необходимата степен, а възможностите на Русия „изглеждат безкрайни“. Освен това съюзниците са загрижени за проблемите на Украйна с мобилизацията и войната на Израел с Хамас, което накара войната в Украйна да получи по-малко внимание. В същото време Белият дом не вижда, че руският президент Владимир Путин е готов за мирни преговори.

Украинският президент Владимир Зеленски отрича западните лидери да се опитват да го убедят да влезе в диалог с Владимир Путин. Той казва, че Украйна няма да обсъжда сключване на мир при условията на отказ от територии, завзети от Русия.

Възможността за преговори между Украйна и Русия коментира в ефира на „Настояще време“ политологът, директор на Берлинския център за изследване на Източна Европа Дмитрий Стратиевски.

– NBC съобщава, че Съединените щати и Европа са започнали преговори с Украйна за възможността за мирно споразумение с Русия. Доколко според вас е възможно да се започнат такива преговори?

– Да започнем с това, че тази информация не е нова. По принцип през цялата 2022 г. и в началото на 2023 г. имаше периодични инжекции в информационното пространство за възможността за преговори. Тези сигнали звучат почти постоянно.

В интернет, разбира се, има опит да се свържат заедно всички най-нови събития: интервюто, което споменахте със Залужни за Economist, последните публикации, включително в Time и New York Times, както и така наречената програма на Арестович . Но това, че Западът наистина е готов за преговори и още повече е готов да тласне Украйна към това, според мен е напълно неуместно да се говори сега - поне в момента. Тъй като едни и същи западни служители почти във всяка своя реч подчертават, че украинците имат пълното право, това е тяхна аксиома, самостоятелно да определят съдбата на страната си и самостоятелно да решават чрез легитимната си власт в Киев дали ще влязат в някакви преговори.

Тук по-скоро бих говорил за два контрасигнала. Залужни в интервюто си ясно и разбираемо изрази недоволството си от определено завишените очаквания на Запада, а не само от ненавременните доставки на оръжие. От друга страна, Западът казва, че Украйна не постига успехите, които Западът си е представял. Това са диалози на сблъсък.

Бих обърнал специално внимание и на думите на Зеленски, които току-що цитирахте. Зеленски говори от една страна, а Залужни от друга. Така Киев показва на Запада широка гама от мнения: грубо казано, тези, които имат по-сурово отношение, оказват по-голям натиск върху западната общност, а не тези, които са по-снизходителни към ситуацията. Това са сигнали.

 

– Сигнали, които илюстрират откритост? Какво следва?

– Не мога да си представя политическата конфигурация, при която Западът може да спре напълно помощта за Украйна. Разбира се, говоря за финансова и хуманитарна помощ, както и за оръжейна помощ. Твърде много е заложено на карта.

За Запада това не е само Украйна. Нека бъдем малко цинични - цинизмът, както знаете, го има в политиката. Говорим за останките от архитектурата на сигурността, която вече е изключително проблематична, е под голяма заплаха в света и че за Запада би било изключително неизгодно, бих казал дори фатално неизгодно, да създаде такъв прецедент, когато някой авторитарен владетел, някаква тоталитарна държава може да реже границите в Европа както си иска. Това би било много трудно за Запада и особено за САЩ.

 

– Тоест, ако правилно разбирам вашата позиция, вие смятате, че не може да има такъв натиск, когато те директно са принудени да преговарят с Русия?

- Не, определено не. Защото това би било напълно нецелесъобразно от практическа гледна точка и би означавало загуба на лицето за Запада в много отношения.

Има сигнали, има много сложен диалог и дори спор, още веднъж подчертавам – това е нормално между съюзниците, не е задължително съюзниците да се придържат към една линия. Но ултиматуми все още не са поставени, сигурен съм в това.

 

– Значи имаш предвид, че по принцип има различни мнения от различни страни?

- Със сигурност. На първо място, от украинска страна е мнението на Залужни. Всъщност е необходимо да се отбележи, че е доста интересно дори за западния демократичен свят, че генералът дава такова откровено интервю. Това е напълно нетипично. От друга страна е мнението на президента на Украйна, който говори от по-твърди и разбираеми позиции.

Наистина, на Запада се показват различни течения в украинския истаблишмънт и по този начин тласка западните партньори към по-голяма инициатива, към по-широка помощ на Украйна. В крайна сметка не говорим само за обеми - говорим за определени видове оръжия.

Месеци на напълно безрезултатни преговори за този или онзи вид оръжия, постоянни страхове да не ядоса Русия, опасения, че определени видове оръжия ще бъдат използвани срещу цели на руска територия - всичко това има изключително негативно въздействие върху отбранителната способност на Украйна. И Киев има пълното законно право да декларира това.

– Ще цитирам този материал на NBC. Те пишат, че администрацията на Байдън се страхува, че няма да могат да помогнат на Украйна в необходимата степен, "Възможностите на Русия изглеждат безкрайни. И в допълнение войната на Израел с Хамас, която отвлече вниманието от войната на Русия срещу Украйна, причинява загриженост.” Струва ми се, че всичко това се обсъжда активно в украинското общество. Изглеждат ли ви тези страхове неоснователни?

- Не, има ги, разбира се. Украинската страна трябва да бъде изключително внимателна. Украинският дневен ред не изчезна напълно от западните медии, но, разбира се, беше изтласкан настрана от ужасните събития в Израел, терористичната атака на Хамас. Но дори и от финансова гледна точка Израел е мощна военна държава с професионална армия, със сериозно ниво на военна подготовка и техническа поддръжка. Следователно, дори в абсолютни цифри, Израел не се нуждае от същата подкрепа, от която се нуждае Украйна, и не се нуждае от толкова широк набор от оръжия - театрите на военните действия са напълно различни. Затова украинската страна трябва да бъде внимателна и да подчертае по-ясно желанията си - в никакъв случай не трябва да се завишават очакванията и от двете страни.

Но аз все още не виждам ситуация, в която Западът би бил готов да остави Украйна на произвола на съдбата, да го кажем направо. Отделно трябва да разгледаме, разбира се, американската ситуация – изборите и неуспеха на Байдън да подложи на гласуване пакета от помощи за Израел и Украйна едновременно. Това е много сериозно за Украйна. Но това е по-скоро вътрешен американски проблем. В крайна сметка републиканците не отказват помощ на Украйна - те просто поставят различни условия от демократите.

Настящее время

Превод ФрогНюз