Видими ли са стъпките на кабинета ”Денков-Габриел” да избута България до Шенген?

Първо, видими са стъпките на кабинета да избута България до Шенген. А за да се случи това, особено на фона на предстоящите избори в Нидерландия, трябва да се решат проблемите с нелегалната миграция. Почти всяка седмица има мащабни специализирани полицейски операции по две линии – срещу самите каналджии и срещу т.нар. хавалари, които се занимават с финансовите трансакции на каналджиите. В периода 26 юни – 2 юли например се отчита намаление с 29% в случаите и с 37% в броя на лицата, направили опит да преминат през държавната граница, спрямо предходната седмица. Националният координационен център, който координира работата на институциите в борбата с нелегалната миграция, вече функционира. В момента се подготвят документи за създаване на Оперативна целева група, която ще е международна и ще включва няколко държави, с подкрепата на Европол.

Почти е сигурно вече, че държавният бюджет с 3% дефицит, внесен от министерство на финансите, ще мине и на второ четене – и това проправя пътя и към другата стратегическа цел, обявена от правителството, а именно влизане в еврозоната.

На фона на обичайните спорове, които съпътстват всеки проектобюджет, през юни МФ отчете положително бюджетно салдо от 0.2 млрд лв. Към края на май салдото изоставаше с 1,200 млрд. лв., а през юни бяха събрани 1,400 млрд. лв. повече приходи, отколкото бяха разходите. А благодарение на политиката, заложена в бюджета, и енергийните помощи за бизнеса, България отчете ръст от 3,9% по Евростат, най-висок ръст на износа в целия Европейски съюз, втория най-висок ръст на индустриалното производство в целия ЕС и най-висок ръст на заплатите в ЕС.

Една знакова и дългоочаквана визита – на президента на Украйна Володимир Зеленски, се случи точно в края на първия месец на правителството, по покана на кабинета Денков-Габриел. Президентът Зеленски и премиерът Денков подписаха в София декларация в подкрепа на членството на Украйна в НАТО след края на войната. Беше подписан и меморандум за сътрудничество в областта на енергетиката, като България най-накрая ще се отърве от старото оборудване на АЕЦ Белене, който никога няма да заработи – като ще спечели пари от това и в същото време ще помогне на Украйна. В неизползваните реактори са „затворени“ 1,2 млрд. лв.

Виждат се усилията и по друга важна тема – пътната безопасност, по която премиерът Денков сформира междуведомствена група. През ден научаваме от новините за мащабни регулярни проверки в цялата страна от 6 институции – МВР, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, АПИ, НАП, Агенция „Митници“ и Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Министерство на транспорта се включи с превантивна мярка – въведе видеоклипове в теоретичните изпити, които ще измерват знанията на кандидатите за шофьори. За разлика от предишния начин на изпитване тези видеоклипове максимално доближават до реалната среда на пътя. И ще подготвят по-добре младите шофьори.

Изглежда, че най-накрая ще се отпушат затлачените проекти със строителство и ремонт на магистрали. Регионалният министър Андрей Цеков беше поставен в невъзможна ситуация да спре порочните инхаус договори на пътните фирми. Въпреки всички анализи и доклади, трима министри преди него – Виолета Комитова, Гроздан Караджов и Иван Шишков, не направиха нищо по въпроса. Сега вече за МРРБ министъра е невъзможно да ги спре, защото всички срокове, в които е можело това да стане без правни последствия за държавата, са изпуснати. Но от друга страна е крайно време работата да се възобнови, защото пътищата са опасни за живота на хората. Не може повече и Северозападна България да е откъсната от останалата част от страната. Постижение е, че няма да се индексират авансово платените пари на строителните фирми, а самите те вече са задължени на гарантират за качеството на пътищата.

Правителството застъпи точно около инцидента с язовира Нова Каховка в Украйна, който предизвика екокатастрофа около Одеса. Няколко институции – МОСВ, Министерство на здравеопазването и Министерство на туризма, осигуриха постоянен мониторинг, взимат се ежедневни проби от морските води и всеки ден се публикува информация. Това, на фона на хибридните атаки и дезинформация, е ключово за спокойствието и на туристите, и на жителите по Черноморието.

Не може да се отрече и светкавичната реакция на държавата при наводненията в Северозападна България. Правителството реагира незабавно с мерки в подкрепа на бедстващото население след пороите. Екипите на пожарната и армията се включиха на терен. Правителството отпусна помощи в подкрепа на засегнатите. Министерството на труда и социалната политика създаде организация пострадалите да получат еднократната помощ в размер до 1512 лв. в спешен порядък. Над 135 000 литра питейна вода от Държавния резерв стигнаха до хората в най-засегнатите от наводненията райони с нарушено водоснабдяване. МРРБ веднага възложи ремонтно-възстановителни дейности по републиканската пътна мрежа. В редовния проектобюджет е заложено увеличение на фонда за бедствия и аварии от 80 млн. на 130 млн.

До момента МТСП е изплатила на 142 семейства е изплатена еднократна помощ на обща стойност 156 214 лв. Агенцията по заетостта осигури възможност безработни да бъдат включени към аварийните екипи на пострадалите общини за почистване на засегнатите имоти и инфраструктура. Разкрити са 208 работни места.

МС успя да отпусне и 2,5 млн. лв. за дезинсекционна кампания по поречието на река Дунав, заради прекомерното нарастване на популацията на комари след наводненията. Кампанията е закъсняла, тъй като служебното правителство не е предприело никакви мерки още през пролетта, когато може да се въздейства директно върху ларвите. Сега, в средата на месеца започва пръскане с хеликоптер, и с наземно третиране, за по-голяма ефективност.

Правителството се зае с един от най-тежките казуси в енергетиката – предоговяране на условията по Плана за възстановяване и устойчивост във връзка със Зеления преход и затварянето на ТЕЦ-овете. Изработват се конкретни предложения, които да бъдат представени от българска страна пред ЕК в изпълнение на решението на Народното събрание.

За първи път това правителство направи важна стъпка към цялостна съдебна реформа. Като председателстващ на пленума на Висшия съдебен съвет министърът на правосъдието Атанас Славов започна и изведе процедурата за предсрочно освобождаване на главния прокурор Иван Гешев съгласно промените в Закона за съдебната власт. Славов обжалва през ВАС избора на Борислав Сарафов за изпълняващ функциите на главен прокурор.