Визионерът на сюреализъма: Почина легендарният режисьор Дейвид Линч

Той беше почитан за творбите си, изпълнени със специфичен сюреализъм. Миналата година творецът беше диагностициран с емфизем - специфично увреждане на белите дробове в резултат на дългогодишно тютюнопушене.

Телевизионният сериал „Туин Пийкс“ и филми като „Синьо кадифе“, „Изгубената магистрала“ и „Мълхоланд драйв“ сливат елементи на ужаси, филм ноар, загадка и класическия европейски сюрреализъм. Филмите на Дейвид Линч са номинирани за Оскар 13 пъти. Получава почетната премия през 2019 година за принос в кинематографията.

В края на 2007 година Дейвид Линч гостува и у нас. 

През 2024 г. Линч разкри, че е бил диагностициран с емфизем на белите дробове след цял живот пушене и вероятно вече няма да може да излиза от дома си, за да режисира. Семейството му съобщи за смъртта му в публикация във Facebook, като написа: „Има голяма дупка в света сега, когато той вече не е с нас. Но, както би казал той, „Дръжте очите си върху поничката, а не върху дупката“.

След години, прекарани като художник и създател на късометражни анимационни и игрални филми, Линч се появява на сцената през 1977 г. с пълнометражния си дебют „Eraserhead“ - ужасяваща, изпълнена с черен хумор творба, която се превръща в притеснителна част от среднощния киносалон. Нестандартният му и безкомпромисен стил бързо спечелва вниманието на Холивуд и международната филмова индустрия.

Той е нает от продуцентската компания на Мел Брукс да напише и режисира „Човекът слон“ - дълбоко въздействаща драма за ужасяващо деформиран шоумен във викторианска Англия, който се превръща в национална знаменитост. Филмът получава 8 номинации за „Оскар“, включително първата на Линч за най-добър режисьор.

Не толкова голям успех постига с адаптацията на мащабния научнофантастичен роман на Франк Хърбърт „Дюн“ от 1984 г. Продукцията, създадена с бюджет от 40 милиона долара по време на тригодишно усилено снимане, е колосален касов провал.

Въпреки това Линч се възстановява след катастрофата с два филма, които определят зрелия му стил: „Синьо кадифе“ (1986 г.), плашещо пътешествие из психосексуалното дъно на малък американски град, и сексуално наситения, изпълнен с насилие  „Диво сърце“ (1990 г.), отличен със Златна палма на филмовия фестивал в Кан.

През 1990 г. той прави революция в американската епизодична телевизия със сериала „Туин Пийкс“, който създава заедно със сценариста Марк Фрост. Седмичното шоу на "Ей Би Си", чието действие се развива в резултат на разследването на мистериозно убийство на гимназистка в дърводобивен завод във Вашингтон, се занимава със смущаващи, дотогава табуирани теми и превръща необяснимото в неизменна част от съвременната телевизионна история.

По-късно в кариерата си, във филми като „Изгубената магистрала“ (1997 г.), „Мълхоланд драйв“ (спечелил му наградата за най-добър режисьор в Кан през 2001 г.) и „Инланд Емпайър“ (2006 г.), Линч разгръща свръхгорещ стил, който се основава на сюжети, акцентиращи върху удвоени личности, необясними трансформации и шокиращи актове на насилие. Тихият, но причудлив „Историята на Стрейт“ (1999) напомня за по-сдържаната емоционална притегателна сила на „Човекът слон“.

Самият режисьор е последователно сдържан по отношение на подреждането на значението на творбите си за зрителите. В книжния сборник с интервюта „Линч за Линч“ (2005 г.) той разглежда енигматичната същност на творчеството си с писателя Крис Родли.

Единствената по рода си кариера на Линч е оценена със специална награда (споделена с неговата постоянна звезда Лора Дърн) на наградите „Независим дух“ през 2007 г. и със „Златен лъв“ на филмовия фестивал във Венеция през 2006 г.