Решението на върховните магистрати е ключово, тъй като ревизира акта на Апелативния съд и връща в сила заключението на първата инстанция. Спорът за датата не е случаен. Василев прехвърля дяловете си в „СТВ Консълтинг“ на Марио Сотиров едва през май 2021 г. С потвърждаването на края на 2020 г. като момент на фалита, съдът практически обвързва финансовото състояние на дружеството с периода на управление на Василев.
Експертизите по делото показват системно влошена картина. Още през 2020 г. фирмата е била декапитализирана, с трайно нарушена ликвидност и без устойчиви приходи. Дейността е била поддържана изкуствено чрез заеми, включително и този от американеца Себастиан Бретшнайдер. Припомняме, че по този договор Бретшнайдер претендира за над 3,1 милиона долара главници и лихви.
Магистратите от ВКС посочват още, че заемът е бил отразен счетоводно едва през 2023 г., въпреки че е имал статут на дългосрочно задължение още три години по-рано. Съдът отхвърли аргументите за временно подобрение на фирмата през 2022 г., като подчерта, че тя не е разполагала с активи за удовлетворяване на кредиторите.
Решението повдига сериозни въпроси около казуса със сградата на ул. „Чаталджа“. Тя беше продадена, без да бъде покрит дългът към Бретшнайдер, въпреки учредената ипотека. Сега, с окончателното съдебно решение, процедурата по несъстоятелност навлиза в нова фаза, в която отговорността на бившия собственик става централна тема.
