Военният експерт Илия Налбантов: Бизнесът ще плати цената за нерешителността на София по Украйна

България не подписа декларацията „Украйна в НАТО“! Отказът може да бъде обяснен по много начини, но според мен става въпрос за перспектива на политическото мислене. През 1991 г. единици бяха хората, които мислеха за членство на България в НАТО. През 1996 година двама български високопоставени дипломати на преклонна възраст ми казаха, че България не само трябва, но и ще стане член на НАТО! България стана член на НАТО през 2004 г. Приемането на дадена страна за член на НАТО е процес, за който се изисква консенсус! За този консенсус се работи не само от украинската страна, но и от всички страни-членки взети заедно и по-отделно, посочва той.

Приемането на страна за член на НАТО по време на война не е ограничено във Вашингтонския договор. Т.е., ако обстоятелствата го изискват, това може да се случи по ускорена процедура. Въпросът е друг. Как ще действа България при промяна на обстоятелствата – например категорична необходимост от изграждане на плътна защитна завеса за западната цивилизация срещу агресивните планове и действия на Руските управляващи? Дали тогава България ще се противопостави? Към моментна позицията е на снишаване пред Русия, а както знаем от българската история преклонените главици най-лесно се режат. Агресорът не се ръководи от сантименти!

Още по-малко, когато е губещ войната! Въпреки нашето системно снишаване, през последните седмици за втори път България е употребена в руския политически и пропагандистки процес. Първият път неформално, сега вече и официално! Това следва да се отчита от българските управляващи и българските политически оператори! Към днешна дата (към 17.00 часа на 10.10.2022 г.) няма реакция от страна на българското МВнР.

Русия всячески се стреми да въвлече някоя страна-членка на НАТО в конфликта. Страна, която е в непосредствена близост до Русия, с крайно ограничени военни способности, с минимално присъствие на войски на НАТО на нейна територия, страна с добре отгледани русофилски не само обществени нагласи. България е най-подходяща за случая. Путин и неговият режим всячески ще се стремят да загубят войната от някой по-голям от Украйна. Това определено създава рискове пред България, като страна-членка на НАТО и ЕС. Дали можем сами да предотвратим подобни рискове е съмнително! Нека да е ясно, че украинският народ продължава да плаща много висока цена, за да прегражда пътя на агресора към западната цивилизация. С отказа да се подкрепи Украйна за членство в НАТО българският президент постави страната ни в лимитрофната зона на вече очертаващата се нова желязна завеса. Това определено е риск за страната ни. Дълбоката и ясна убеденост, с която се аргументира отказът може да ни подскаже и действителните аргументи, а те вероятно корелират не само с ментални, а и с други зависимости, заявява още експертът.

За съжаление, отбраната на страната е поставена в подчинение на социалния популизъм. Ние отдавна сме закъснели да мислим не само за авиацията, но и за всички видове и родове специални войски. Не само тези двама политици мислят и действат по този начин. Ако не е целенасочена политика, в която да не можем да предоставим за себе си и за другите военни способности, адекватни на съвременната война, това може да се охарактеризира като тотална неграмотност по отношение на отбранителната политика на една суверенна държава. А превъоръжаването на армията е не само отбранителна политика. Превъоръжаването е преди всичко индустриална политика за високотехнологично развитие на икономиката. Всеки български политик, който се противопоставя на процеса на високотехнологично превъоръжаване обрича на забавяне именно икономическите ефекти от въвеждането на високи технологии в индустрията. Да, този процес изключва посредниците търгаши, които искат българските въоръжени сили да получават нискотехнологични платформи на висока цена.

Изказвания на български политици от този род наливат вода в мелницата на търгашите. Това е системен проблем, решението на който следва да се търси в междуинституционално взаимодействие с привличане на индустрията и академичната общност. Не виждам български политик да мисли с такива мащаби. По тази причина ги наричам политически оператори, защото оперират като на конвейер нашите ресурси по модела „Луканов“, без да създават висока принадена стойност за обществото, казва още той.