Войната и климатичните промени заплашват екосистемата на Черно море

Ние като хора допринасяме за по-бързото затопляне на Земята и всъщност не даваме възможност за адаптация, а морските организми са изключително чувствителни към заобикалящата я среда, допълва тя по Блумбърг.

Черно море е уникална екосистема, защото поради неговото формиране то е мъртво на дълбочина под 150 м, а животът е съсредоточен в повърхностния слой около крайбрежията. В последните години се някои тревожни тенденции. Видовото разнообразие намалява и някои видове загубват местообитанията си поради човешка намеса, докато климатичните промени влияят на рибните популации. „Забелязваме също тревожни сигнали при бентосните организми и при делфините – върха на хранителната пирамида“, коментира д-р Бекова.

„Имаме сериозни индикации за промяна в миграционните пътища на рибите и делфините. Една от хипотезите е свързана с шумовото замърсяване от военната активност, особено в Кримския залив – основна размножителна зона за много видове. Делфините, които са на върха на хранителната верига, са чувствителни към такива смущения и се изтеглят на юг и на запад от нашето крайбрежие.“

Друг проблем пред морето е и цъфтежът на водорасли. Черно море се характеризира с т.нар. еутрофикация – прекомерно обогатяване с хранителни вещества, основно азот и фосфор, което води до бърз растеж на фитопланктон. Това изчерпва кислорода във водата, особено в дъното, и води до т.нар. замори – масово измиране на риба. Най-потърпевши от това са дънни организми като видове риби, миди и морски охлюви.

„С покачването на температурите, този цъфтеж увеличава своя период. Това е естествен процес, но е засилен от човешката дейност.“

Освен това климатичните промени водят до преждевременно полово съзряване при рибите – по-ниско качество на поколението, повече мутации – и възможности за по-силни бури, засушавания, валежи и наводнения – особено по крайбрежията.

„Черно море е едно от най-бързо затоплящите се морета. Ако успеем да забавим процесите на затопляне и ограничим замърсяването, можем да създадем условия за адаптация на видовете.“

В това отношение мониторингът на китоподобните е от ключово значение, защото те са индикатор за здравето на екосистемата.

„Това е върхът на хранителната верига. Ако популацията на китоподобните е стабилна и се развива успешно, това означава, че и цялата екосистема е здрава – включително абиотични фактори като климат и течения. Ако върхът е стабилен, и основата е.“