"Най-фрапиращото е, че имаме абсолютен провал в управлението на инфраструктурата. Това е абсолютно недопустимо - 47 човека да загинат за една година за това, че са се ударили в дърво край пътя. Имаме 13 човека загинали в мантинелите — мантинелите, които трябва да спасяват човешки живот. И въобще фактът, че имаме толкова висок дял на самокатастрофирали, които загиват, без да се сблъскат с друго моторно превозно средство, говори само за едно: че инфраструктурата ни е опасна, толкова опасна, че всеки трети загинал е по причина инфраструктура", коментира инж. Богдан Милчев от Института за пътна безопасност.

Той отправя и критики към начина, по който се води статистиката за пътните инциденти, като твърди, че част от жертвите не се включват в официалните данни.

Според Милчев през последните години се наблюдава неефективност на мерките, насочени към контрол - включително при борбата с употребата на наркотици от водачи, където въпреки засилените действия резултатите не се подобряват.

Той е категоричен, че фокусът трябва да се премести от наказанията към отговорността на институциите, основно МВР, Агенция "Пътна инфраструктура" и ДАИ, които да осигурят безопасна транспортна среда.

Настоящият модел, базиран на масови санкции, е изчерпан и не води до реално намаляване на жертвите, на мнение е Милчев.

От своя страна експертът по пътна безопасност Алекси Кесяков постави акцент върху комплексния характер на проблема.

"Няма една институция, на която да хвърлим вината и да кажем - ако тази институция я ликвидираме или засилим, тя ще реши въпроса. Участниците в движението са многофакторна система. Аз съм съгласен с колегата Милчев за толкова много катастрофи в крайпътните пространства - дърветата, колоните, стълбовете. Те са изключително тежки катастрофи, но тези дървета сами по себе си не убиват. Някой се убива в тях", каза той пред Bulgaria ON AIR.

Според Кесяков обезопасяването на тези зони е стратегически въпрос, свързан с проектиране, маркировка и защитни съоръжения.

В същото време той подчерта, че промени в инфраструктурата не могат да се случат бързо и затова в краткосрочен план най-важна остава личната отговорност на водачите.

Кесяков обърна внимание на сериозния дефицит в обучението и възпитанието по безопасност - от семейството до училището - който, според него, е дори по-голям проблем от състоянието на пътищата.

Експертът посочи, че всяка мярка за контрол, включително системите за средна скорост, има положителен ефект, но ключът е в промяната на нагласите на хората.

Според Кесяков шофьорите трябва да осъзнаят, че нарушенията, особено свързани със скоростта, пряко застрашават живота им.

Той обърна внимание и на факта, че голяма част от тежките катастрофи се случват в завои, като отново подчерта, че причината не е самият път, а поведението на водачите.