Волгин: Публиката харесва дружеското бърборене, обаче тя харесва и онези с многото дипломи

Това коментира Петър Волгин в предаването "Политически НЕкоректно" по БНР.

Подобно весело пърхане с крила ми изглежда твърде преждевременно. Да подскачаш от радост, когато ти дават преднина в рамките на статистическата грешка, не изглежда особено умно. А и до изборите все пак има около три месеца. Уж е малко времето, обаче е напълно достатъчно изживяващите се днес като фаворити да се издънят, т.е. да потвърдят на практика заглавието на една пиеса от Александър Островски – „И най-мъдрият си е малко прост“.

Струва ми се, че ще бъде по-добре вместо да разсъждаваме надълго и нашироко над едно социологическо проучване, измерващо нагласите в обществото към началото на август, да се съсредоточим върху едни по-съществени тенденции, които ще определят развитието на българската политика, а съответно и живота на всички нас оттук-насетне. Политическите технолози, както и хората с пари и влияние, вече мислят за създаването на нови партийни формации, които да заменят остарелите. Най-успешният техен проект през последното десетилетие беше ГЕРБ, но, разбира се, всяко нещо си има срок на годност и трябва да бъде сменено с нещо ново. Ново като политическа философия, а и като лидерство.

ГЕРБ печелеше, защото беше създаден около един точно определен човек  - Бойко Борисов. Имиджът на „човек от народа“ дълго време беше основен фактор за изборни победи. Борисов говореше като средностатистически българин, не се прави на много учен и знаещ и заради това го разбираха всички – от завършилия четвърти клас до притежателя на няколко дипломи от престижни европейски и американски университети. Сега обаче ми се струва, че политтехнолозите търсят друг тип лидер. Не непринудения ръководител, който си говори дружески с бабите от село и разказва смешки, а експерта. Да, публиката харесва дружеското бърборене, обаче тя харесва и онези с многото дипломи. Явно сега ще бъдат издигани точно такива хора.

Всъщност кои точно ще бъдат хората с дипломите няма особено значение. Много по-важно е какви политики ще провеждат оглавяваните от тях партии. Отсега ми се вижда естествено този тип нови формации да се придържат стриктно към либерално-глобалистките идеи. Този тип проекти поставят твърдо глобалното над националното, интересите на наднационалния бизнес над интересите на хората на труда, модерно изглеждащите културни течения над традициите в местната култура. Правят тези неща, защото това е механизмът, задаван от нашите чуждестранни партньори. А  никоя успешна партия в България не е ставала такава без любезното съдействие – идейно и финансово - от чужбина. Новият либерален проект също ще дойде на бял свят, следвайки мъдрите указания на някои посолства и техните български подизпълнители.

Интересното в случая е дали българското общество ще намери в себе си сили да се противопостави на либералния глобализъм. А е длъжно да го направи, ако все още му е останало чувство за самосъхранение. Ако иска да продължи да съществува, нашето общество трябва да отговори по достатъчно убедителен начин на либералното господство. Използвам тези думи, защото днешният либерализъм отдавна няма нищо общо със своите основатели, за които висшата ценност е свободата. Тези, които днес се наричат либерали, искат да наложат един униформен начин на мислене навсякъде – от Вашингтон до София, от Харвард до Софийския университет. И политическите им проекти ще работят в тази посока.

Посоката на уеднаквяване на мисълта и на прогонването на всякаква опозиционна идея. Не успеем ли да се справим с този натиск, сме обречени да изгубим всякакви остатъци на независимост и да станем поредната либерална колония.