Временният шеф: Не приемам обидните квалификации към колеги от БНР в парламента

"Бяха направени внушения, които не отговарят на истината - типичен пример за информационна ситуация, в която се имат предвид твърдения само на едната страна.

Управителният съвет на БНР разгледа становището до временната парламентарна комисия и СЕМ на двамата колеги и ръководството на програма "Хоризонт" и категорично установи, че не става дума за сваляне от ефир или отнемане на репортерски ресори.

Напротив, ръководството е изпълнило своите отговорности в рамките на своите задължения по правилниците за работа в БНР, чрез които е отговорно за организацията на работа и разпределение на задълженията. И това е станало преди две години. Тогава в парламента са работили шестима репортери, сега са трима. Това се нарича "оптимизация на труда", каза той.

"Защо този въпрос се поставя сега, защо решението му се търси извън радиото без да е разглеждан при нас и защо определени политици го използват точно в този момент е предмет на друг разговор, в който съм готов да участвам по всяко време.

И последно - не приемам грубия език, обидните квалификации към колегите ми от Радиото, отправени от високата парламентарна трибуна", посочи още Митов.

Коментарът на Митов е заради казаното по време на дебатите в Народното събрание за кризата в БНР.

Левицата отправи питане към министъра на културата Боил Банов за политиката за гарантиране свободата на словото у нас.

Антон Кутев от БСП припомни за оказвания натиск върху журналиста на БНР Силвия Великова: “Но едни олигарси могат да те уволнят, ако си позволиш да напишеш не това, което трябва. И това го видяхме, че се случи в Националното радио. Аз между другото, тъй като вие сте управляващи, се надявам да имате повече информация за това какво се случи в Националното радио и да ни разкажете как се случи така – кой го е натискал Костов, как е станало, защото това са важни неща“, каза Кутев по повод решенията на вече бившия генерален директор на радиото Светослав Костов.

Председателят на медийната комисия Вежди Рашидов от ГЕРБ репликира: “Защо Великова я върнахме, ами върна я премиерът Борисов. Кой я върна? Да не би вие или някой друг? Върнаха я - да, защото не бива така агресивно да бъде наказан, освободен един журналист. Ами слушайте й предаванията, може би пък да е имало причина, не знам. Нали обществените медии трябваше все пак да бъдат балансирани, да има и едното и другото мнение".

Йордан Цонев от ДПС, който е член на временната комисия, проучваща фактите за случилото се в Националното радио, заяви, че ще бъде дадена думата и на другата страна: “Силвия Великова, отнет й бил ресорът. Знаете ли, г-н Кутев, че имаме в момента писмо в същата комисия. От други журналисти, на които новото ръководство, под влиянието на протестърите на същата групичка и на новоназначения от СЕМ директор, което е отнело на други журналисти ресорите и ги е пренасочило.

Да чухте за протести? Аз не ви чух и вас от тук да протестирате. Само че комисията ще се занимае сега и ще ги изслуша. Виждате ли за кое лицемерие става въпрос - в една и съща медия?! Обществена медия, където Силвия Великова и подопечните на Сорос организации и на Прокопиев прокарват само една гледна точка“.

Тома Биков от ГЕРБ предупреди, че проблемът не може да се превръща в личен, тъй като плурализмът в Националното радио е налице: “Плурализмът съществува обаче в обществените медии. Там, където държавата участва, където обществото със своите пари участва. И никой не може да оспори, че в българските обществени медии има плурализъм на гледните точки.

Трябва да продължим да водим този дебат, но в дълбочина, не от гледната точка на своите пристрастия. Ние не бива да бъдем страна по този въпрос“.

Депутатите възложиха на правителството до 31 март да изготви план за развитието на медийната среда в България. Планът трябва да съдържа и модел за финансиране на обществените медии, гарантиращ финансовата и редакционната им независимост. Решението беше част от проекта за разисквания за свободата на словото и беше внесено от БСП.