Според данните 84% от клиентите са взимали до три бързи кредита, а в около три четвърти от случаите заемите са били за суми между 500 и 2000 лева. Проучването показва и че 74% от хората не са теглили нов кредит, за да погасят стар, което опровергава широко разпространения мит за „дългова спирала“ при този тип финансови услуги.

Най-често бързите кредити се използват за битови и здравни нужди, но все по-често и за покупки на техника, подаръци и почивки. Според Цветков тази тенденция се наблюдава още от предишни изследвания и показва, че заемите все по-рядко се взимат за спешни нужди и по-често за потребителски разходи.

Изследването показва още, че много потребители не отделят достатъчно време да се запознаят с условията по договора. Един от всеки десет души признава, че изобщо не е прочел договора преди да го подпише, а близо половината са разгледали само основните условия. В същото време над 92% от анкетираните казват, че при поискване са получили необходимата информация от кредитната компания.

Експертите съветват потребителите да сравняват оферти от няколко компании и да се запознават със стандартния европейски формуляр, който съдържа всички условия и разходи по кредита. Това помага на клиентите да изберат най-подходящия продукт и да избегнат бъдещи затруднения при изплащането.

По данни на изследването най-често бързи кредити теглят хора между 30 и 40 години – активни на пазара на труда и с постоянни доходи. Малко повече са мъжете – 52%, срещу 48% жени. Повечето потребители живеят в областни или средно големи градове. Около две трети от тях са със средно или средно-специално образование, а значителна част имат и висше образование.

Проучването отчита и нисък дял на проблемните кредити, което според сектора показва, че компаниите правят добра оценка на кредитоспособността на клиентите. В същото време експертите предупреждават, че малко хора проверяват дали финансовата институция, от която теглят заем, е регистрирана в БНБ – нещо, което е важно за гарантиране на законността и контрола върху дейността ѝ.