Всеки втори нашенец - закоравял тютюнджия

Мъжете на възраст 25-44 години са най-закоравелите пушачи у нас. Те са повече от половината от всекидневно употребяващите цигари. Сред силния пол мъжете на възраст от 44 до 65 години формират около 46% от закоравелите пушачи. Страстните пушачи на възраст над 65 години са около 12 на сто от българите. Младите българи на възраст 15-24 г., които са пристрастени към цигарите, са около 27 на сто от заклетите пушачи.

Според статистиката около 10% от мъжете у нас и около 9% от жените си позволяват да пушат само понякога. Заклетите непушачи сред мъжете са близо 50 на сто, а сред жените около 72%.

Данни на Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) показват, че ако през 1952 г. са пушили 13,7 на сто от българите - то след половин век броят на пушачите у нас е нараснал повече от три пъти - над 45 на сто през 2002 г.
Пак по данни на НЦОЗА в периода от 2001 - до 2005 г. България е била на трета позиция в света след Гърция и Япония по потребление на тютюневи изделия на човек от населението.

Тревожен е обаче процентът на запалилите първа цигара български деца под 10-годишна възраст - 21,2 на сто (26,6 на сто момчета и 16,3 на сто момичета). Първите опити на българските ученици да запалят първа цигара са около 13-годишна възраст. 28,2% са редовните пушачи сред учениците. Това прави 24,4 на сто момчета и 31,6 на сто момичета.

Расте и броят на децата-пасивни пушачи, които според изчисленията на Световната здравна организация (СЗО) са над 700 000 при над 1 млрд. активни пушачи. На пасивно пушене у дома си са изложени около 72 процента от 13-15-годишните деца у нас.

Около 57 на сто от българските деца до 6-годишна възраст също са изложени на пасивно пушене от страна на своите родители и близки. Близо 45 на сто от бащите и 39 на сто от майките у нас подлагат децата си на риск от пасивно пушене.