Преди дни облигационерите дадоха съгласието си за сделката, с което и последната пречка пред сключването й отпадаше.

Първата жалба срещу разрешението, дадено от антимонополния регулатор, е от февруари, а делото във Върховния административен съд е насрочено за октомври.

Сега жалбоподателят се позовава на новооткрити обстоятелства. Според одобрената от облигационерите схема на сделката бизнесменът Спас Русев ще остане с 46% дял чрез регистрираното в Люксембург дружество Viva Telecom, което ще му дава блокиращ глас за важни решения. Двайсет процента минус 1 глас трябва да отидат за руската банка ВТБ, 19% - за "Делта кепитъл инвестмънтс" (контролирано от братята Милен и Георги Велчеви и Красимир Катев) и остатъкът 15% плюс 1 глас да е за бившите кредитори. Същевременно с това руската банка ще финансира заплащането по сделката.

Според жалбоподателите от LIC33 обаче КЗК е разрешила сделка само на Спас Русев, който да осъществява едноличен контрол върху телекома, а включването на нови акционери е "очевидно нарушение" на акта на антимонополната комисия.