„Забранени писатели” влизат в родното школо

Христоматията „Забранените писатели” цели да запознае зрелостниците с творчеството на Блага Димитова, Яна Язова, Георги Марков, Радой Ралин и ред други, но също и да покаже с какво са се сблъсквали свободните духом хора преди 10 ноември.

Сред включените произведения са „Задочни репортажи за България” на Марков и „Люти чушки” на Ралин, както и „Записки за българските страдания” на Петко Огойски, „Ботуш Каишев” на Димитър Инкьов и „Ситни дребни като камилчета” на Трифон Кунев.

Освен текстовете, на страниците е поместена и биографична информация за всеки автор в т.ч. и сблъсъците им с тоталитарната власт.

Христоматията е финансирана от Европейския парламент, Фондация „Конрад Аденауер” и Центъра за европейски изследвания „Вилфрид Мартенс”.

По думите на редактора на изданието, социологът Васил Къдринов, идеята дошла през лятото на м.г., когато проучване показа, че почти една пета от младежите биха искали да живеят по времето на Тодор Живков, а голяма част не знаят нищо за „Солидарност”, Берлинската стена или смъртта на Никола Петков. „В други държави пътят към познанието често минава през художествени творби – например, в Германия филмът „Животът на другите”. Чрез този филм е установено, че младите хора са разбрали какво е било. Ние решихме да се обърнем към литературата.”, каза пред btvnews Къдринов.

Съставител на „Забранените писатели” е историкът Ангел Николов. Той призна, че подборът на произведенията е бил труден: „Ние все пак трябваше да подберем автори не само с интересни съдби, но и с литературни качества. Все пак става въпрос за христоматия по литература, а не за христоматия по история”. Подбрани са основно автори, които са напълно неизвестни на младото поколение или са издавани официално в изключително скромен тираж.