Руснаците в момента разчитат на недостиг на ракети-прехващачи в украинските системи за противовъздушна отбрана, тъй като основната опасност от балистичните ракети е трудността им при прехващането. Ракетната система „Искандер-М“ има минимално време за подготовка: след получаване на точни координати, командният модул се нуждае само от 15 секунди, за да изстреля ракетата.
Що се отнася до способността на нашите сили да унищожават самите пускови установки, за да предотвратят удари, със сигурност е имало случаи на тяхното унищожаване. Това се е случвало предимно в местата им на постоянно разполагане, когато разузнаването е успявало да установи местоположението им след значителен период от време. Руснаците обаче постепенно са подобрили защитата на местата си за съхранение и крият оборудването си под земята. Това затруднява унищожаването им със съществуващите ни средства.
Що се касае до вероятността за уцелване на пусковата установка в момента на нейното разполагане е необходимо да се разбере, че това разполагане отнема около шест минути.
И ако вземем предвид времето, необходимо за пътуване от мястото на съхранение до позицията за изстрелване (средно това е 14–15 минути), тогава общият „прозорец на възможностите“ за уцелване на такава цел е от шест до двадесет минути.
Освен това, това изисква от нас да провеждаме разузнаване възможно най-бързо и да получаваме висококачествена разузнавателна информация в реално време. Сателитното разузнаване обикновено ни позволява да локализираме пускова установка въз основа на нейната топлинна сигнатура в момента на изстрелване на ракетата. След като обаче ракетата вече е изстреляна, възможността за унищожаване на самата пускова установка значително намалява.
Ето защо по време на среща с президента на САЩ Доналд Тръмп (съобщава The Atlantic), украинският президент Володимир Зеленски поиска разрешение да използва Starlink в Русия. Основната идея беше да се получи капацитет за бързо реагиране – да се унищожат руските пускови установки, от които Русия обстрелва украински градове с балистични ракети.
Друг момент: пусковите установки обикновено се разполагат на приблизително 180 км от украинската граница. За да покрият това разстояние за броени минути, оръжията трябва да достигнат скорост над 1,8 Маха. Теоретично, балистичните ракети тип ATACMS са подходящи за такива мисии. Украинските отбранителни сили обаче в момента разполагат с ограничен брой от тези оръжия. Следователно стратегическото решение за Украйна е да разработи собствени балистични ракети с обхват от 100 до 250 км.
Освен това трябва да се вземе предвид броят на такива пускови установки, притежавани от противника. Русия поддържа приблизително 26 пускови установки в непосредствената зона за изстрелване по украинската граница. Общият арсенал на Русия от такива машини се оценява на приблизително 160. Следователно, ако е необходимо, Русия може да ги преразположи където е необходимо.
Но врагът има слабо място в това отношение. Припомняме, че украинските отбранителни сили наскоро удариха завод във Волгоград, специализиран в производството, модернизацията и ремонта на пускови установки. Това беше болезнено за Русия. И точно затова, руснаците сега се опитват да диверсифицират рисковете и да използват севернокорейски пускови установки и техните екипажи в атаки срещу Украйна.
Анатолий Храпчински, заместник-генерален директор на компания, произвеждаща оборудване за електронна война, и експерт по авиация – блог.
