На фона на драстичния скок на торовете, горивата и труда обаче, много от овощарите се оказват на ръба на оцеляването. Някои от тях вече обмислят крайната стъпка – да изкоренят градините си, тъй като сметката не излиза. Те твърдят, че когато не са на загуба, приходите им стигат само за покриване на разходите.

 

„Не да я унищожа, ще я изкореня. Защото разходите са ми повече от приходите“, споделя Апостол Евтимов, производител на плодове от региона. По думите му след миналогодишното измръзване, тази година стопаните са ударени от нов скок на производствените разходи – между 25 и 30%. „Миналата година изкупната цена като е била 37 цента, оттогава досега дизелът е с 20%-30% повече, на препаратите е с 20-25% повече, на торовете е с 30% повече, надниците са с 30% по-високи.“

 

Той обаче не хвърля вината върху преработвателите и търговците. „Преработвателното предприятие не ни е виновно. То също работи спрямо пазарни условия. Конкурира се с гръцките предприятия, които са много повече и са много по-силни.“ Според него истинският проблем е в липсата на адекватна държавна подкрепа, тъй като така наречената обвързана подкрепа не е променяна от години. „За пример давам – субсидията, която ние получаваме, защото отглеждаме плодове и зеленчуци, вече 7-8 години е една и съща. Кое остана на една и съща цена от 7-8 години?“

 

Основният фактор при формирането на цените у нас остава съседна Гърция, която е гигант в сектора. Това потвърждава и Коста Петров от Сдружение „Българска праскова“. „Цената на прасковите се формира от Гърция. Тя, освен че е конкурент, е и голям производител. Ние купуваме 8-9 хиляди тона праскови за преработка, говорим за индустриална праскова, а те правят около 400-420 хиляди тона.“

 

Според Петров българските преработватели имат капацитет за около 14-15 хиляди тона, но родното производство не може да ги задоволи изцяло, поради което вносът от Гърция е неизбежен. Големият дефект на българското овощарство обаче остава липсата на сдружения. „При гърците е много по-добре организирано. Това им дава възможност със собствени бази да изнасят и да влизат в магазинната мрежа. Тази организираност дава възможност за някаква предвидимост.“

 

От страна на преработвателите обаче картинката изглежда по различен начин. Димитър Алексиев, представител на преработвателната компания „Фрукто" АД, подчертава, че базовите цени са вързани с международните пазари. „Цената е определена от гръцките преработватели и производители, та е 37 цента за килограм праскови, доставен във фабриката. И тя е такава и за гръцките фабрики, както и за нас. Само че, за разлика от гръцките фабрики, ние имаме допълнителни разходи тук върху тези 37 цента.“ Той визира разходите за транспорт и сортиране.

 

За преработвателите ключът към рентабилността е в обема от декар: „Би трябвало земеделецът в България да бъде съсредоточен върху това да произведе максимално качествена продукция и максимално много, голямо количество от декар. На всеки един от тях, който произвежда от 3 до 4 тона от декар праскови, сметката излиза превъзходно и с добра печалба“, казва Алексиев.